Васил Иванов Кунчев е роден в семейство с общо пет деца. След смъртта на баща им, Васил и двамата му братя поемат грижите за семейството. Няколко години по-късно е поверен на вуйчо си Василий - монах в Хилендарския манастир в Карлово, където през 1858 в Сопотския манастир младият послушник приема монашески сан и името Игнатий. На следващата година е ръкоположен за йеродякон.
Но както Вазов пише в своята ода „Манастирът тесен за мойта душа е.(…)//Мойта съвест инак днеска ми говори.”, дякон Игнатий заминава за Сърбия. Преминал през четата на Ильо войвода и кратко отшелничество в Румъния, Левски се завръща в родния си град. Навръх Великден през 1864 г. в Сопот, дякон Игнатий сам отрязва дългите си монашески коси и поема по пътя на революционната дейност. Революционният му път тръгва „от 1861-во лето”, продължава в Първа и Втора Българска легия в Белград, знаменосец е на четата на Панайот Хитов през 1867 г., а от 1868-69 г. търси нови пътища за освобождението на Отечеството.
Със слово и дело, със своя личен пример Левски става знаме и упование на своя народ. Монах, четник, революционер, съучредител на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и създател и ръководител на Вътрешната революционна организация (ВРО) в Ловеч през 1871 и 1872 г. В резултат на апостолската му дейност България е покрита със стотици тайни революционни комитети.
С организираната от Левски комитетска мрежа и активна революционна дейност, само за няколко години поробеният народ се преобразява. На мястото на покорната рая вече има друг народ, готов да извоюва и заслужи свободата си. Възприет е призивът на Апостола, който през 1871 г. пише: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът в България, Тракия и Македония”.
Левски е един от най-оригиналните, изтъкнати и признати идеолози на българската национална революция. Той е преди всичко борец за свобода – лична, национална и общочовешка. В своя пръв и единствен автобиографичен опит, писан в 1868 г. в Белград, Левски пише: „Не щях да съм турски и никакъв раб”.
Левски най-убедено и ярко обосновава принципите и идеите на бъдещата българска национална държава и републиканското й устройство. „Ще имаме едно знаме на което ще пише : Чиста и свята република”.
Той е убеден, че "Нашето дело зависи от нашите собствени усилия". Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер - "Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее".
Същевременно Левски е убеден радетел за изграждане „братски съюз” на балканските народи, неговият идеал в бъдещето е: ”Да бъдем равни с другите Европейски народи”.
Отбелязвайки датите на неговото рождение и на неговата гибел ние разбираме, че Левски ни е нужен и днес за да премисляме миналото и настоящето. Нужна ние неговата чиста вяра и неподкупна съвест, като днешна философска и политическа истина. Последните думи, в изповедта на Апостола са били: „Всичко, което сторих, сторих го за Отечеството!”
