От деветте български обекта в Списъка на културното и природно наследство на ЮНЕСКО, седем са културни паметници – Боянската църква, Мадарския конник, Тракийската гробница в Казанлък, Скалните църкви на село Иваново (Русенско), Древния Несебър, Рилския манастир, Тракийската гробница в село Свещари (Разградско) и два природни – Национален парк „Пирин” и Биосферния резерват „Сребърна”.
В Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО са: Чипровските килими, Нестинарството, Обичаят „Сурва“, Бистришките баби, Събор на народното творчество в Копривщица.
Материалното и нематериалното културно богатство могат да бъдат двигател за просперитета на България, тъй като стимулират местната и националната икономика. Усилията на Министерството на туризма са фокусирани върху диверсифицирания туристически продукт и позиционирането на страната като търсена и конкурентна целогодишна дестинация с ясно разпознаваема национална идентичност. Ето защо министерството разработи 8 културно-исторически дестинации, които промотират България. Те обединяват над 150 обекта в над 70 населени места и са достъпни онлайн чрез интерактивни карти.
Културният туризъм остава сред водещите приоритети в рекламната стратегия на България. Световните тенденции показват, че интересът към пътуванията с цел опознаване на своята или чуждата култура и история нараства. TripBarometer например откроява 6 тенденции за 2016 г., като една от тях е, че изборът на дестинации ще се определя от наличието на културни забележителности и специални оферти. По света 47% от пътуващите казват, че са посетили дадена дестинация заради културата и хората там. Според информация на Евробарометър за 2016 г. 26% от анкетираните сочат културата като един от основните си мотиви за пътуване, а за България този показател е 10%.
Източник: tourism.government.bg
