Въстание, което по своето величие и трагизъм не отстъпва на Априлското, но за съжаление е потънало в забрава. Причина за бунта срещу османския поробител е тежкото положение на българите в този край, исканията за реформи, административна автономия и самоуправление на местното население.
Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, Ломско, Белоградчишко и Кулско. Първите сражения стават на 27 май 1850 г., но масово въстанието избухва на 1 юни. Над 1000 души нападат Лом под командването на Капитан Кръстьо. Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема Иван Кулин и бунтовниците се насочват към Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села.
Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик. Повече от 10 000 въстаници, въоръжени само с 200 пушки, обграждат града и в продължение на 10 дни опитват да превземат крепостта. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците.
