Преди 140 години от този ден се правят първите стъпки към утвърждаването на България като суверенна държава. С обединени сили държавата България е върната на картата на Европа. Това е начало за поставяне на държавна българска независимост. На 3 март честваме възкресението на един народ, чиято висока духовна и материална култура е била подложена на унищожение. Старозагорското и Априлското въстания показват пред света, че българите избират смъртта пред робството
На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Според него България става трибутарно княжество, което плаща данък на султана. Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., утвърждаващ църковната ни независимост. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).
Всичко това обаче остава само на книга. В последния момент преди подписването на договора, руският посланик в Цариград граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков, че договорът трябва да има характер на "обикновен прелиминарен (т. е. предварителен) протокол". Сложните и тайни договорености на най-висшата руска дипломация не са стигали до знанието на посланиците й. Дори граф Игнатиев не е бил информиран за поетите тайни ангажименти към Австро-Унгария и за секретните споразумения с Англия, които Русия не може да не спази, което го превръща в пионка от голямата игра.
Най-добрият руски дипломат граф Шувалов, по това време посланик в Лондон, също е бил извън големите политически маневри. От една страна той е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира дипломатическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския мир. Самият той пише: "Санстефанският мир е едно нещастие за нас... Това е най-голямото недоразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки."
И все пак, Санстефанският мир не е "недоразумение". Той има смисъл за руското царско правителство като тактически ход, с който се слага край на войната. Но българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително и прикрито зад кулисите на дипломацията.
Истината излиза наяве по време на Берлинския конгрес, открит на 13 юни 1878 г., на който не присъства нито един представител на България. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция.
Въпреки цялата тази голяма политическа игра на Великите сили, за нас, българите, 3 март 1878 г. поставя едно ново начало на онази Възродена България, на която историята е отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат стратегическите интересите на големите държави.
Честит Национален празник, българи!
