В народните представи свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. От днес започват “Вълчите празници”, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.
В превод от гръцки името на светеца означава „намирам”, „съобщавам” и затова от етимологията сред българите се разпространява вярата, че светецът помага да се открият откраднати и загубени вещи и добичета. Пак според народната етимология името на св. Мина се свързва и с глагола „разминавам”, „минавам” и затова почитат светеца – „за да се разминат болестите и лошото по хората”. В някои селища в Родопите го наричат „Свети Мина-размина”, а в Странджа – „Св. Мина сребърен”. Когато човек се разболее или си загуби нещо ценно, пали свещ пред иконата на светеца.
На празника му отиват в черквата или в параклис, чийто патрон е светецът, палят свещи и окичват иконата му с цветя и пари. Раздават и обредни хлябове за здраве. При тръгване на дълъг път хората се прекръстват с пожелание „Свети Мина да е напред и да помага!”
Св. Мина бил войник в Египет. Христолюбивият Мина не стоял дълго време в армията, а се оттеглил в пустинята до град Котуан и продължил да общува с Бога. Веднъж на тържеството в чест на езическите божества, гражданите устроили шумни зрелища жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да изобличава самозабравилите се езичници. Градоначалник наредил да бъде арестуван смутителят на това тържество. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан. Светите останки били отнесени в Александрия, където е погребан в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.
Виктор – също така войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама, заедно с него, се удостоила с мъченическа смърт. Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.
Единственият манастир /девически/, който носи името на светеца, Обрадовският манастир, е един от най-старите и се намира в покрайнините на София.
Според преданието, Светата обител е основана още в римско време, а през ХІ век на това място е имало огромен християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора. Там пазят чудодейната икона на св. Мина, която е донесена от руснак, след освещаването на манастира, като не се знае дали е рисувана в България или в Русия.
