Право на живот, свобода и сигурност, равенство пред закона, абсолютна забрана на дискриминацията, робството и мъченията - тези и други универсални принципи са записани в безбройни харти и конституции, като се започне от американския проектозакон за правата от 1776 г., Общата декларация за човешките права на ООН от 1948 г. и се стигне до европейската харта на основните човешки права. Отдавна е известно, че за осъществяването на тези идеали не може да се разчита изцяло на отделните страни. Нерядко именно държавните органи нарушават основни права на гражданите. Редовните заседания на комисията на ООН по човешките права Женева едва ли могат да решат този проблем, защото и в тях участват само правителствени представители.
Голяма крачка напред е Европейският съвет, учредил в Страсбург международен съд по човешките права. Но колкото и независим от политиката да е съдът, той не разполага с действени възможности за санкции, за да наложи присъдите си във всички случаи. Особено резистентни спрямо съдебни присъди на Страсбургския съд са Турция, Русия и Италия, без това да има явни последици за тези страни. В Африка, Азия и Латинска Америка се наблюдават обнадеждаващи регионални наченки за признаване и спазване на човешките права. В крайна сметка обаче и техният успех зависи от добрата воля на съответните правителства.
Източник: dw.com
