Още нещо. Някога пет пари са правели един грош и оттам идва този израз. Парата била дребна монета, като пет пари в кесия. В кесията са стояли само грошовете, затова е нетипично, даже e нахално да се разположиш като пет пари в кесия. Парите са стояли в бурия, която се е закачвала на пояса и при ходене се е полюшвала. Ако е била много пълна с парици е удряла по бедрото приносителя, затова казвали „бие го парата". Възможно е да има и други обяснения, както има и много други изрази за пари и грошове.
Търсим корена на израза „пет пари в кесия" или пък „за пет пари акъл", „пет пари не струва" в Османската империя, където парата е била най-дребната парична единица. Оттам и ние, итурците, и сърбите имаме тази дума-пара. След 1857 година обаче монетите пара престават да са сребърни и стават медни. А подразделението на новата турска лира е куруш, тоест грош. И все пак пет пари, пък било то и медни, са повече от една пара. Защо не се казва „пара не струва", а „пет пари"? Защото появата на израза съвпада с появата на новите български монети, наречени стотинки.
През 1888 година се появяват първите български никелови монети. Те са с номинал 5, 10 и 20 стотинки. Няма 1 стотинка ,защото нищо не може да се купи с нея. Най-дребната монета е 2,5 стотинки. Съгласно закона за демонетизацията от 1887 година турските пари получават еквивалент от стотинки, както следва-две османски пари са 1 стотинка. Следователно пет пари са монетата от 2,5 стотинки. Не става въпрос за истинския брой от пет пари, а за една единствена монета, при това българска. Това е прочутото петаче, за което сте чували от литературата. Петачето е монетата от 2,5 стотинки, която е еквивалент а на пет стари пари. Само дето те вече не съществуват. Проблемът е, че с петачето или петте пари нищо не е можело да се купи. Чаша боза или едно яйце са стрували 4 стотинки. Две петачета правели пет стотинки. И понеже били толкова нищожни като ценност, излязъл лафът за петте пари, за акъл, за стойност, за какво ли не.
Пет пари в кесия всъщност не означава, че имаме пет монети, а че в кесията се е разположила най-малоценната монета, а не и е мястото там, особено пък сама. Сега българският еквивалент на „not worth the penny" или „не стоит ни гроша", „пет пари" или „пробит петак" вече придобиват абсолютно същия смисъл, както в другите езици. Най-малката монета, нея се има предвид. Всъщност корена на доста актуални български изрази не бива да се търси твърде дълбоко в историята, а в бума на градския фолклор и писменото слово. А това, уви, е сравнително късно и след Освобождението.
Източник: Питанка с Драго Симеонов, dariknews.bg
