След като патентовал идеята си, той я продал на W. R. Grace and Company за 400 долара, върнал си дълга и дори останал на печалба с впечатляващата за времето си сума от 385 долара. Не е никак зле!
Историята обаче не свършва дотук. Новите собственици на патента за безопасни игли направили милиони от изобретението. Можем да си представим, че това трябва да е оставило Хънт с доста кисел вкус в устата…
Векове наред металните игли били много скъпи предмети, докато механизацията на производството през 19 в. не улеснила достъпа до тях. Днес повечето безопасни игли се правят от неръждаема стомана и месинг и една фабрика може да произведе над 3 милиона игли за един ден.
Животът на безопасната игла бил много скучен до 70-те години на миналия век, когато пънк рокът буквално избухва със своята специфична естетика в стил „направи си сам“. Той възприема банални предмети от ежедневието – безопасни игли, синджири от тоалетни казанчета, колани, за шокиращи и странни цели, за да артикулира несъгласието си със статуквото, социално-икономическото неравенство, расизма и материалната и духовна бедност.
Според някои историци на рока виновникът за обожествяването на безопасната игла е Ричард Хел – текстописец, певец, басист и писател, който проявявал огромна слабост към всякакви видове аксесоари още от младите си години. Други въобще не са съгласни с това и твърдят, че безопасните игли първоначално били възприети поради много по-практични причини, като например средство „задникът ти да не изпадне от панталоните“. Безопасните игли започват да се използват за боди пиърсинг и като моден аксесоар. Появяват се и татуировките в стил „направи си сам“ – както се досещате, направени с безопасна игла и мастило.
Въпреки че през 20-ти век са въведени по-модерни закопчаващи механизми като велкрото, безопасната игла запазва ежедневното си присъствие в цял свят. Нейната елегантна непретенциозност я е превърнала не само в практична вещ, но и в моден и културен символ. На някои места в Индия например безопасните игли и иглите за шиене се пазят с векове и се предават от майка на дъщеря. В Украйна все още се слагат безопасни игли от вътрешната страна на детските дрехи, за да пазят малчуганите от уроки. В много държави в Европа да намериш безопасна игла ще ти донесе късмет и богатство. В Мексико закачат безопасна игла на дрехата на бременната жена възможно най-близо до корема ѝ, за да я предпази от помятане и болести.
И днес безопасните игли на Уолтър Хънт си остават едно от онези супер полезни неща, за които не се замисляме много често, но е добре да имаме вкъщи, в колата и в чантата. Безопасната закопчалка означава, че няма да се нараним, докато я търсим в чекмеджето или жабката, а е и чудесен заместител на копчето на ризата, което по Закона на Мърфи ще падне точно преди да тръгнем за среща.
Източник: sportandlife.net
