Хънт се заиграл с парче тел, навил го по средата и направил малка закопчалка в единия край. Така се родил един от най-практичните предмети в света – безопасната игла. След като патентовал идеята си, той я продал на W. R. Grace and Company за 400 долара, върнал си дълга и дори останал на печалба с впечатляващата за времето си сума от 385 долара. Не е никак зле!
Историята обаче не свършва дотук. Новите собственици на патента за безопасни игли направили милиони от изобретението. Можем да си представим, че това трябва да е оставило Хънт с доста кисел вкус в устата…
Векове наред металните игли били много скъпи предмети, докато механизацията на производството през 19 в. не улеснила достъпа до тях. Днес повечето безопасни игли се правят от неръждаема стомана и месинг и една фабрика може да произведе над 3 милиона игли за един ден. Въпреки че през 20-ти век са въведени по-модерни закопчаващи механизми като велкрото, безопасната игла запазва ежедневното си присъствие в цял свят. Нейната елегантна непретенциозност я е превърнала не само в практична вещ, но и в моден и културен символ.
И днес безопасните игли на Уолтър Хънт си остават едно от онези супер полезни неща, за които не се замисляме много често, но е добре да имаме вкъщи, в колата и в чантата. Безопасната закопчалка означава, че няма да се нараним, докато я търсим в чекмеджето или жабката, а е и чудесен заместител на копчето на ризата, което по Закона на Мърфи ще падне точно преди да тръгнем за среща.
