Игнатичени не само помнят и пазят традициите си, но продължават да предават вярата на децата и внуците си. Потомците на дядо Иван се събраха до каменния паметник, издигнат през далечната 1926 година. Оброчният камък прави впечатление със своята украса, различна на всяка една от четирите страни, с християнски и флорални мотиви.

По случай празника водосвет за здраве на миряните отслужи йеромонах Йоаникий, ефимерий на Черепишкия манастир и енорийски свещеник на Игнатица.

Той благослови присъстващите, като първи бяха най-малките. Енорийският свещеник подчерта, че заради пандемията от COVID-19 и срутището край Елисейна, миряните, които посещават храма са по-малко.

Десетилетия наред святото място се е поддържало от рода на балканджията Иванчо Минов от село Игнатица. След неговата кончина, продължаването на традицията поели синът на дядо Иванчо - Божидар Минов и съпругата му Мария. Всяка година приготвяли на този ден традиционния курбан. Да почетат оброка се събирала цялата челяд на Божидар и Мария - дъщерите Иванка и Нели, зетьовете Румен и Васил, внуците Георги, Цветан, Божидар и малките правнуци Румяна и Божидар, както и десетки жители на Игнатица.

След кончината на Божидар Минов, тази година, внукът му, кръстен на него, продължава традицията. Той сподели за MediaNews, че курбанът се прави всяка година, още от далечната 1995 година. Прадядо му е започнал традицията, а след това и неговият дядо. През ноември, миналата година, той е починал и тази година честта се пада на внука.

Празникът Сретение Господне е свързан с раждането на малкия Иисус, когато майка му - Света Богородица, занесла Божия Син в Йерусалимския храм. Според Мойсеевия закон, всяко първородно дете от мъжки пол трябвало да бъде посветено на Бога 40 дни след раждането му. Христовата църква причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики.