Според житиеписците Преподобният Йоан Рилски Чудотворец е най-великият български светец, в чието лице народът вижда покровител и застъпник пред Бога. Свети Иван Рилски e роден около 876 г. в село Скрино (Дупнишко), прекарва целият си живот в отшелничество в пост и молитва за благополучието на хората.

Свети Йоан Рилски е роден в заможно семейство и живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Във всичките 15 жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоан.

Когато е на 25 години, родителите му умират, той раздава своята част от наследеното на бедни и болни хора и става отшелник в планината. Прогонен от първоначалното си убежище, той отива в Рила, където се установява в хралупата на вековно дърво.Според местни легенди, това става край село Добърско.

В Рила отшелникът е посещаван от пастири, извършва първото си чудо – излекуване на душевно болен – и започва да става известен в региона. Славата на св. Йоан Рилски се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

След смъртта си през 946 г. св. Йоан Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но след това мощите му са пренесени в Средец, където дълго време играят централна роля в религиозния живот на града. Отначало мощите на светеца са положени за кратко в епископската църква на града, а след това пренесени в дървената църква „Св. апостол и евангелист Лука“.

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Естергом. Според преданието, местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване или ослепяване. Това принудило епископа да се поклони и поиска прошка пред мощехранителницата и той се излекувал. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено пренася мощите на св. Йоан Рилски в столицата Търново в строящата се църква „Св. 40 мъченици”. Това събитие също се отбелязва по традиция на 19 октомври.