Срещата на затворниците със семействата им беше в ремонтирания и обновен от затворниците киносалон. Емоционални и вълнуващи дори за охраната на събитието, бяха прегръдките между децата и бащите им. Дори с разрешение за снимане, едва ли щяхме да си позволили да заснемем сълзите в очите на коравите мъже. Макар и извършили престъпления, човешките им чувства не ставаха за медийна сензация. Деликатните им лични преживявания създаваха усещането за еднаквостта на всички хора в отношението към своите рожби. Груби мъжки ръце нежно галеха сплетените коси на малко момиченце, млад татко с явно притеснение хранеше невръстният си син, друг слушаше с внимание и гордост новото стихотворение, което детето му е научило в детската градина.
На осъдените беше разрешено да купят лакомства от затворническата лавка и баща на две хлапета раздели по братски голям шоколад за тях. Малко недоволен едър мъж, беше прегърнал две момиченца и разпалено разпитваше жена си за другите, които не бяха на срещата, защото на всеки баща беше разрешено свиждане с най-много две отрочета до 14-годишна възраст. Усмихната жена застла на пейката донесена от вкъщи кърпа, върху която сложи малка домашна питка и я раздаде на малки парченца на три семейства седнали в близост до нейното.
Капеланът на затвора, отец Димитър отслужи водосвет за здраве и поръси всички присъстващи със светена вода. Председателят на Съвета на колектива, така нареченият "затворнически кмет", поздрави семействата, пожела им здраве и благодари на управата на затвора, че съдейства на заключените да не се прекъсва връзката между родители и деца. От администрацията на затвора всичките над 60 хлапета получиха играчки за Коледните им елхи и пожелание следващи празници да посрещат с бащите си заедно у дома.
