В селото живеят около 270 жители. В момента много от напусналите китното местенце се завръщат, за да търсят спокойствието на природата и загубената връзка с корените си.

През последните месеци и на хората на село се наложи да променят начина си на живот, засегнати от пандемията и мерките, които трябва да спазват. За времето на изолацията, кметът на селото Маргарита Петкова разказа, че хората са приели изискванията много дисциплинирано и отговорно. Като хора от едно друго поколение, жителите на селото по-лесно възприели мерките и това, че трябва да се съобразяват с тях.

За безработица в селото не може да се говори. Местното предприятие не е прекъсвало дейността си по време на карантината. Единствено магазинът, който работи, е променил темпото на работа, като са спазвани всички противоепидемични мерки.

Само двама жители се възползват от програмата „топъл обяд”, предоставена от Домашния социален патронаж към Общински център за социални услуги и дейности гр. Мездра. Много от живеещите в селото са възрастни и са останали сами по време на карантината, затова помощта е идвала и от техните съселяни. Задружни и винаги готови да си помогнат са хората от Влашко село.

С много труд и общи усилия, през последните годините са изградени много неща в селото. Част от тях са направени със собствени средства и доброволен труд на жителите. Едно от тях е беседката, която е в центъра на селото. Направена на голяма поляна, облагородена след това с красиви цветя и детска площадка за най-малките. Проекти за подобряване на селото се изготвят всяка година. Последният проект, по който е кандидатствал кметът Маргарита Петкова, е изграждането на фестивален парк "Белокаменица". Фестивалът традиционно се провежда в края на август и събира стотици участници и гости, вият се хора и звучат български народни песни, разкриващи богатството на българския фолклор. Участват гостуващи групи от други селища, певци, танцьори, правят се постановки и се възраждат различни български традиции.

В заключение кметът Маргарита Петкова изрази голямата си надежда младите хора да се върнат към родното си място и да ценят своите корени, защото само така ще се запази ценността на рода.