Богородица утешавала страдащите и призовавала за милосърдие към болните и нещастните, затова постоянно я следели и искали да я убият. Веднъж, молейки се, в Елеонската планина, Богородица получила известие от архангел Михаил, че наближава краят ѝ. Тя пожелала да бъде погребана в село Гетсимания и преди да напусне този свята да види 12-те апостоли на едно място. Станало, така, както иска, само св. Тома не могъл да дойде. Затова на третия ден от нейното успение, той отишъл в пещерата, където било положено тялото ѝ, но мястото било празно.
Тогава 12-те апостоли повярвали, че пресветата майка е възкръснала в третия ден на успението си и тялото ѝ е взето на небесата.
В народната традиция празникът е популярен като Голяма Богородица. Според нея, в нощта срещу празника, хората преспиват на свято място, пожелават си нещо хубаво, което се вярва, че с благословията на Богородица, се сбъдва. Рано сутрин на този ден се ходи на църква, като се носят плодове, които свещениците опяват и прекадяват с пожелания за здраве и берекет на семейството.
На този ден свършва и Богородичният пост и се прави празнична семейна трапеза или общоселски събор. Във всяка къща се колел курбан – агне, който наричали на светицата, покровителка на грешните, слабите, беззащитните и майчинството. Кожата и двете плешки от животното давали на църквата и от тях се приготвяла обредната храна за събора.
На празничната трапеза в този ден стопанките нареждат задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове. По традиция се раздава богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство.
Източник: pravoslavieto.com
