Когато Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му.
Когато, обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите.
Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила: „Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъш!“ След това се хвърлила в краката на мъченика.
Не минало много време и император Диоклетиан открил, че и неговата съпруга е християнка, затова я изпратил в тъмница. Въпреки, че била с царски произход, Диоклетиан не се поколебал да я подложи на мъчения и накрая да я осъди на смърт.
И Света Александра била екзекутирана с меч, както и Свети Георги. Това станало през 303 година.
Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота.
Свети Лазар бил българин от село Дебелдял, което отстои на 14 км от гр. Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за овчар, но като християнин предизвикал омразата на турците против себе си и някой се турски големец го хвърлил в тъмница.
След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял поради голяма любов към Христа, той бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст. Господ го приел във вечните Свои обители и го прославил на небето и на земята: над мощите на Св. Лазар ставали много чудеса.
