Роден на 2 май 1932 г. в с. Типченица, останал едва 6-годишен без баща, той е отгледан в семейството на Цветко Иванчев, за когото и до ден-днешен питае топли чувства. "Това бяха почтени, трудолюбиви хора - за тях бях като роден син”, споделя бай Георги. Именно „чичко” Цветко му купува първата окарина от пазара в Мездра и има-няма 12-годишно овчарче "полека-лека започнах да се уча да свиря, главно по слух. Като ученик в мездренската гимназия свирех на кларинет и получих познания по нотите. Оттогава се зароди у мене любовта и увлечението към народната музика"
Впоследствие завършва с пълно отличие Военното артилерийско училище в Шумен (1950-1952), служи в поделенията във Враца и Плевен, дипломира се като инженер от ракетните войски за ПВО (1961-1965), след което в продължение на 15 години (1965-1980) е преподавател във ВНВАУ "Георги Димитров" и подготвя десетки военни инженери за ПВО. След пенсионирането си известно време споделя знания и опит като специалист в Националната служба за борба с градушките.
През всичките тези години инж. полк. Георги Димитров не престава да свири на глинения духов музикален инструмент - било на празници във военното училище, било на събори, било у дома. През 1970 г. си купува окарина, изработена от троянските майстори на художествените занаяти от с. Терзийско, с която свири и досега, а от 1975 г. по препоръка на известния български етноорганолог (специалист по народни музикални инструменти) Вергилий Атанасов от Института за музикознание към БАН започва да си води списък на мелодиите, които знае.
В момента репертоарът му включва над 150 мелодии от всички фолклорни области на България. Любимата му е "Провикнал се е Никола" на Борис Машалов, но душата му пълнят също "Авлига пее в градина" на Мита Стойчева, "Чие е това момиче" на Кайчо Каменов, "Кога зашумят шумите" на Костадин Гугов, "Залюбих мамо три моми" и др.
От 1976 г. насам е неизменен участник в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, от Третия до Единайсетия (включително). При всяка от деветте си изяви е награждаван със златни медали, плакети, диплом или грамоти "за постижения в представянето". Най-ценна обаче, си остава първата награда, връчена му от Людмила Живкова.
По случай 120-годишнината от рождението на Гюрга Пинджурова на последния събор бай Георги изпълни една от емблематичните й песни - "Гугутка гука в усое", с което спечели аплодисментите на публиката и високата оценка на журито с председател проф. Петър Льондев.
С особено умиление си спомня за срещата си с ген. Добри Джуров, пред когото навремето изпълнил няколко мелодии на един банкет, както и за трите си посещения в бившия Съветски съюз (веднъж по служба в Казахстан), при едно от които „изсвирих любимата песен на Сталин - "Сулико", и руснаците ме нарекоха "българския славей".
Напоследък често тъгува за съпругата си Найда, отишла си наскоро от този свят и… току взема окарината - да се разтуши. Боли го, че няма на кого да предаде „занаята”, макар от години да свири съпровод на Детската група за автентичен фолклор при местното читалище. С тях разучават ситните стъпки на "Шумадия" - хорото, с което не спират да очароват публика и жури на съборите и да печелят награди.
Другата отрада на самоукия виртуоз са дъщеря му Румяна, есперантист в Германия, синът Любомир, който е бивш военен, внучката Надежда и правнукът Филип. "Всички тези неща са ме крепили в живота, споделя Маестро Димитров. Благодаря на Бог, че доживях до дълбоки старини. На младите пожелавам да обичат народните песни и танци, да тачат българските традиции, защото благодарение на тях сме се съхранили като нация през вековете."
А за ракията на бай Георги - ех, за лижката ракия могат да се напишат трактати!*
Б. а. *Перифраза от разказа на Георги Бърдаров "За петата ракия или колко е хубав животът".
