В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
– Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, … , 98, 99, 100! „Пюууууу“
– Няма пулс!
– Дефибрилатор!
– Няма дефибрилатор.
– Час на смъртта?!
– Няма часовник…
– А оня те там на стената?
– Няма батерии.
– Нямате ли телефон?!
– Нямаме желание да ги цапаме с кървища!
– Аз… имам… телефон… – изпъшкал пострадалият.
– Има пулс!
– Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам „пюууууу“?!
– Няма кардиограф, откъде го чуваш?
– Нямаше лекарство за кръвно у аптеката – пищят ми ушите…
– Няма ми… нищо…Пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
– Час на изписване?
– Баце,…няма формуляр.
