В манастира Св. Стелиан станал още по-добродетелен слуга на Бога. Постът му бил много строг, службите му – продължителни и отдадени. Но не бил и от това доволен – от аскет станал отшелник и заживял в пустинята, в една пещера. Хранел се с каквото намери, а когато и тревите свършвали, ангели му пращали храна. Мисълта за материалното съвсем го напуснала и той бил сред най-праведните от съвременниците си.
Особена милост питаел към децата и словата на Матей: “Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:3) станали негова мисия. Заради любовта си към децата, Бог го надарил с дарба да лекува. От близо и далеч прииждали майки с болни, сакати деца. Той им давал мир и здраве, , благославял ги и те оздравявали и от неизлечими болести. Дарбата му достигала до там, че и бездетните се сдобивали с деца – нищо не можело да спре Божията сила в лицето на Св. Стелиан.
Дълги години той живял така – в пустинята, в безспирни срещи с нуждаещи се. Идвали и монаси да се съветват и изповядват за трудностите на аскетичния живот и трудностите да устояват на изкушенията. Всички изслушвал и съветвал. На преклонна възраст в мир и святост Бог прибрал душата му.
Името Стелиан се предполага, че идва от гръцкия глагол “стилоно”, което значи “укрепва (здравето на децата)”. Изобразяван е с дете на ръце и с ръка, вдигната за благослов.
Днес не се работи никаква къщна работа, жените месят и раздват питки за здравето на децата, особено, ако в семейството има кърмаче или боледуващо дете.
