През 1980 година 1 октомври е обявен за празник и на българските певци и други музиканти по повод 700-годишнината от рождението на Йоан Кукузел, за когото се смята, че има български произход, тъй като една от неговите композиции, посветена на майка му носи заглавието "Полиелей на българката". Тъй като бил надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричат „Ангелогласният“.

Музиката вдъхновява. А понякога думите за това изкуство освен, че вдъхновяват, ни напомнят за мястото на музиката в живота на хората и ролята ѝ за духовното ни извисяване.

Днес е и българският ден на поезията. Поезията вероятно възниква като форма на изкуство преди появата на писмеността. Смята се, че много от най-древните поетически текстове - от индийските „Веди“ и иранските „Гати“ до гръцката „Одисея“, се появяват още в предисторически времена. Първоначално се разпространяват устно, а поетичната им форма има за цел да улесни запаметяването. Най-старото запазено до днес поетично произведение е шумерската поема „Епос за Гилгамеш“ от 3 хилядолетие пр.н.е., записана с клинописно писмо на глинени таблички, а по-късно и на папирус.

Поезията все още се приема като една от възвишените форми на изкуство, които докосват душевността на едно по-сетивно ниво.

Освен това 1 октомври е Международният ден на възрастните хора. Националният осигурителен институт по традиция ще отбележи датата с Ден на отворени врати.

На 1 октомври се чества и Световният ден на архитектурата. И не на последно място всяка година на 1 октомври се чества закрилата на Пресвета Богородица. По нашите географски ширини, жителите на тетевенското село Бабинци отбелязват храмовия празник на параклиса "Покров Богородичен". По обичай хората на селото се изкачват до върха Острич, над Тетевен, където на мястото на стария кръст със средства на дарители от 2005 година се издига параклисът. Рано сутринта се отслужва Света литургия, на която освен жителите на село Бабинци, всяка година идват и гости от Тетевен и околностите. По-късно всички се събират на трапеза, да опитат традиционното за празника и региона меню – курбан, боб и мляко с ориз. В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви. Той се чества само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход.