1. Кои са механизмите на зрителна умора?
Всеки е изпитвал на свой гръб признаците на зрителната умора –
парене в очите, усещане за тежест в областта на челото и орбитите,
главоболие и сухи и зачервени очи. В тежките случаи може да се стигне до
премрежване на редовете, размазане и дори двойно виждане (диплопия)!
Зрителната умора се нарича още астенопия и включва в себе си различни компоненти:
Дългосрочни ефекти от претоварването на очите
Счита се, че споменатото превалиране на интелектуалния труд през
последните векове еволюционно е допринесло за разпространението на
миопията (късогледството) – непрекъснатият устрем на погледа към
близкоразположените обекти води до усилена конвергенция и промени в
размерите на очната ябълка.
Акомодацията
За да вижда еднакво ясно предмети и на близо и на далече, окото
трябва да акомодира – да се приспособява. Това се извършва чрез
цилиарния мускул, който при своето съкращение отпуска лещата – тя става
по-дебела и пречупва по-силно. По този начин ние фокусираме например
текста, който четем.
Както всеки мускул, така и цилиарният може да се претовари като при
много продължителна близка работа е възможно да се стигне до временен
спазъм на акомодацията. Тя най-силно се напряга при далеколедите, докато
при късогледите тя най-малко влиза в употреба.
В акомодацията участват и очедвигателните мускули,които при нужда конвергират очните ябълки.
Некоригирано зрение
Неустановеното наличие на далекогледство или астигматизъм е
предпоставка за бързо развитие на зрителна умора, както и неясно виждане
в тъмнината.
Рядко мигане – синдром на компютърното око
Ярките стимули от екраните и съсредоточеният поглед водят до
забавяне рефлекса на мигане. Последното е необходимо за равномерното
разпределение на слъзния филм и така рядкото мигане причинява
зачервяване и „псевдо сухо око“.
Източник: dnes.bg
