Имената на еврото и неговите части
На равнище Европейски съюз съществува ясно правило: името на валутата е „евро“ във всички официални езици на Съюза. За разлика от него, наименованието на стотната част – „cent“ или „eurocent“ – подлежи на езикова адаптация. Европейската централна банка допуска държавите членки да използват национални форми, когато това е съобразено с езиковите им норми и традиции.
Точно тук се отваря пространството за национални решения.
Българският случай: „стотинка“ като приемственост
В България още преди официалното въвеждане на еврото Българската народна банка и Институтът за български език към БАН изработиха насоки за изписване и употреба на валутните наименования. В тях изрично се посочва, че в български езиков контекст могат да се използват паралелно наименованията „цент“, „евроцент“ и „стотинка“.
Причината е проста и прагматична: думата „стотинка“ е дълбоко вкоренена в българския език и съзнание като обозначение на най-малката парична единица. Тя съществува далеч преди съвременния лев и е част от ежедневния речник на поколения българи. Запазването ѝ при еврото има за цел да улесни разбирането на цените и да намали объркването в преходния период.
Затова и на националната страна на българските евромонети с номинал под 1 евро е предвидено да бъде изписано „стотинка“ и „стотинки“. Това е официално разрешено и нормативно уредено решение, което не нарушава европейските правила.
Гърция и „лепта“ – различен, но сходен път
Гърция също не използва думата „cent“ в ежедневната си практика. Там стотната част на еврото се нарича „лепто“ в единствено число и „лепта“ в множествено. Това наименование има дълга история и е използвано още при драхмата и дори в по-стари исторически периоди.
Разликата между България и Гърция е, че гръцкото „лепта“ не е превод на „cent“, а традиционна местна дума за малка парична единица. Българската „стотинка“ обаче е семантичен еквивалент на „cent“, произлизащ от същата логика – една стотна част от основната единица.
И в двата случая става дума за запазване на езикова традиция, а не за отстъпление от европейските норми.
И азбуките?
Фактът, че българският език използва кирилица, а не латиница, е една от причините България да получи по-голяма свобода при езиковото адаптиране на еврото и неговите подединици. Европейските институции допускат фонетични и графични адаптации за езици с нелатинска писменост, което обяснява защо в българския официално се използва „евро“, а не „euro“. Същият принцип важи и за стотната част на валутата – директното заемане на „cent“ е по-неестествено за кирилицата, поради което се търси роден еквивалент.
Подобна логика следва и Гърция, чийто език също не използва латиница: там центът е наречен „лепто/лепта“ – традиционно местно наименование с дълбоки исторически корени. И в двата случая решаващо е не само писмото, а съчетанието между нелатинска азбука, езикова традиция и стремеж към приемственост, които позволяват на националните езици да внесат своя специфика в общата европейска валута.
Фактът, че България ще използва „стотинки“, не е куриоз, а пример за това как общата европейска рамка допуска национална специфика. Европейският съюз изисква единство на валутата, но не унификация на езика.
Изборът на „стотинка“ има и символично измерение. Той показва стремеж към приемственост, а не към рязко скъсване с познатото. В момент, в който въвеждането на еврото поражда страхове и несигурност, запазването на утвърдени езикови форми действа успокояващо и улеснява адаптацията.
В крайна сметка, независимо дали ще кажем „50 стотинки“, „50 цента“ или „50 лепта“, стойността е една и съща. Разликата е в езика, а езикът винаги носи памет, култура и идентичност. Именно затова България и Гърция избраха да внесат в общата европейска валута по нещо свое.
Източник: offnews.bg
