Свети Ипатий, епископ Гангърски, бил един от 318-те свети отци, участвали в Първия Вселенски събор, свикан в гр. Никея през 325 г. при царуването на Константин Велики. Свети Ипатий получил от Бога дар на чудотворство, той изцелявал различни недъзи и изгонвал бесове. На връщане от събора бил убит от еретици. Мощите му били пренесени от християните в Гангра.
А тази година католическият свят чества Възкресение. За първи път разликата с честването на православната Пасха на 5 май е рекордно голяма - цели 35 дни. Въпреки опитите за календарно сближаване на двата клона на християнството разминаването при датата на Великден си остава.
Честването на Великден поотделно от католици и православни има исторически корени, датиращи от Великата схизма от 1054 г., която доведе до разделението на Христовата църква на Западна (католицизъм) и Източна (православие). Това разделение обаче в следващите векове повлече със себе си големи разломи и по отношение на теологията, църковната структура и литургичните практики, включително изчисляването на датата на Великден.
Всъщност и католическата, и православната църква следват една обща формула за определяне датата на Възкресението. Тя е определена още през IV век при Първия вселенски събор в Никея (325 г.). Той постановява, че Великден трябва да се отбелязва винаги в първата неделя след първото пълнолуние, наблюдавано след пролетното равноденствие (тогава на 21 март). Трябва да се съблюдава и никога да не съвпада с юдейския празник Песах (по юдейския календар, който е лунен).
През XVI век обаче католиците решават да реформират своя календар. Западната църква започва да следва по-точния в астрономическо отношение Григориански календар за изчисляването на Великден. Това е слънчев календар, базиран на 365-дневна година с корекции за отчитане на високосните години. Въведен е от папа Григорий XIII през 1582 г. с цел да реформира по-стария Юлиански. Според новото летоброене пролетното равноденствие се пада около 20 или 21 март. Съобразявайки се и с никейската формула, по този календар се изчисляват пролетното равноденствие и фазите на луната, за да се намери първата неделя след първото пълнолуние подир пролетното равноденствие. Тази формула означава, че католическият Великден винаги ще се пада между 22 март и 25 април, като точната дата варира от година на година.
Православните остават по юлианското летоброене. Добавят се междувременно и допълнителни условия, съобразени с библейския ход на събитията. Възкресението не бива да съвпада и с юдейския Песах, който по традиция е 8 дни. Затова често разминаването с католиците отива с цял лунен месец, че и повече. А ако православният и католическият съвпаднат, но съвпадат и с юдейския Песах, то се прилага т. нар. „декретен Великден“, който мести православния за седмица по-късно.
През XX век доста православни автокефални църкви приемат Новоюлиянския календар. Той е модификация на юлианския, разработена от сръбския астроном, професор по математика и небесна механика на Белградския университет Милутин Миланкович. Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) на 22 декември 1967 г. решава да възприеме новия календар, считано от 20 декември 1968 г., т. е. в навечерието на Коледа по новия стил.
Тази корекция на църковния календар уеднаквява датите на неподвижните празници като Коледа, Благовещение, Успение Богородично и т.н. с тези на западните християни. Но подвижните, свързани с великденския цикъл, си остават различни. Разговорите за намиране на обща формула за Великден се водят между двете църкви от 1967 г., но засега без резултат. Що се отнася до протестантските църкви, на Запад те отбелязват Великден заедно с католиците, но на Изток, където техните последователи са малцинство, в повечето случаи го празнуват заедно с православните. Интересно е, че Арменската апостолическа църква също празнува Великден по западния календар.
Oт догодина православни и католици ще празнуват на една и съща дата - 20 април.
Иначе католическият Великден прилича доста на православния. Тази седмица и католиците почитат Страданията Христови. За целта в католическите храмове се правят 14-те спирки на Иисус към Голгота и Гроба. При това се изпълнява един химн-песнопение от XIII век „Стабат матер“ в чест на Дева Мария. Според ритуала вярващите изричат по една строфа при преминаване към всяка от спирките на Иисус, носещ кръста.
Относно кулинарната традиция християните от западния обред също месят козунаци и боядисват яйца. На Запад има култ към Великденския заек. Това е англосаксонска традиция, която в България не е разпространена, обясни още монсеньор Каваленов.
Яйцата и сладките хлябове се поставят в кошници, които се занасят в неделята в храма за благослов от свещениците. Това може да се направи не само по времето на Великденската литургия, но и вечерта на Пасхалното бдение (т.е. на съботата). Тогава се прави обреда Лучернариум. При него се пали една свещ, символ на Христовото възкресение, от която се палят и свещите на богомолците.
Източник: telegraph.bg/
