Богородичният пост е двуседмичен период на телесно и духовно въздържание от 1 до 14 август, посветен на подготовката за празниците Преображение Господне (6 август) и Успение на Пресвета Богородица (15 август). Той е един от четирите многодневни поста през годината в православния календар.
По време на поста се забранява консумацията на месо, млечни продукти, яйца и риба. Изключение се допуска на Преображение Господне - 6 август, когато се разрешава риба.
На 1 август Православната църква чества изнасянето на светия Кръст Господен. В исторически план този празник обединява два различни по своя произход празници - явяването на Честния и Животворящ Кръст Господен и празненство на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.
Празникът е установен преди VIII век вКонстантинопол, където на 1 август се изнасял за поклонение Христовият кръст, донесен от св. царица Елена от Йерусалим и пазен в църквата "Света София". Поради честите болести през август, в продължение на дни изнасяли честното дърво на Кръста по пътища и улици за освещаване на местата и за прогонване на болестите, правели шествия до различни храмове и накрая пак се прибирал в навечерието на Успение Богородично.
Днес църквата почита цяла поредица от старозаветни праведници. Това са праотците на Иисус Христос, пророците, праведниците. Сред тях са и седемте братя Макавеи, майка им Соломония и свещеник Елеазар, живели през II век преди Рождество Христово и подвигът им е свързан с устояването във вярата в единия истински Бог.
По това време еврейският народ бил под властта на сирийския цар Антиох IV Епифан от династията на селевкидите, наследници на Александър Велики. Разбрал, че религията крепи евреите като народ дори и в робство, царят се опитал да унищожи тази основна тяхна опора: забранил богослуженията, поругал храма и го превърнал в капище на Зевс, със сила налагал езически обичаи.
Много евреи били отведени в плен, а останалите се опитвали да оцелеят, като се приспособявали към новите разпоредби. Но имало и храбри хора като братята Макавеи, които смело пожертвали живота си, но не изменили на вярата и преданието на своя народ. Заедно с тях били убити наставникът им свещеник Елеазар и майка им Соломония.
Техният подвиг по-късно станал светъл пример за християнските мъченици, които също така били жестоко преследвани и убивани заради вярата си.
