Посочва се, че измамниците вече използват технологии за генериране на съдържание, които могат да имитират гласове на близки хора, банкови служители или публични личности. Такива контакти често се осъществяват чрез социални мрежи, приложения за съобщения, имейли или неочаквани телефонни обаждания. Последиците могат да бъдат сериозни - финансова загуба, кражба на самоличност и дори психологически стрес.
Сред най-често срещаните предупредителни сигнали са обещания за бърза печалба, спешни искания за пари или лични данни, съмнителни линкове, както и искания за инсталиране на приложения или предоставяне на достъп до устройство.
Специалистите изтъкват, че легитимни компании никога не изискват пароли, ПИН кодове или банкови данни чрез съобщения или телефонни разговори.
Докладът посочва няколко основни типа измами, които се разпространяват онлайн:
- представяне за друг човек чрез т.нар. deepfake технологии;
- фишинг съобщения и социално инженерство;
- инвестиционни или застрахователни схеми с фалшиви оферти;
- романтични измами чрез социални мрежи;
- измамни оферти за покупки извън официални платформи.
Експертите съветват потребителите винаги да проверяват източника на съобщенията, да не отварят непоискани линкове, да използват силни пароли и многофакторна защита и да бъдат особено внимателни при оферти, които изглеждат "твърде добри, за да са истина". Освен това се препоръчва семействата да създадат тайна "безопасна дума", която да използват за потвърждение на самоличност при съмнителни обаждания.
Ако човек стане жертва на измама, трябва незабавно да прекрати контакт с извършителя, да се свърже с банката си, да смени всички пароли и да подаде сигнал до полицията или съответния финансов регулатор. Специалистите предупреждават и за т.нар. "измами за възстановяване", при които престъпници се представят за институции и обещават връщане на загубени средства срещу такса - практика, която обикновено води до нови загуби.
Заключението на експертите е, че с развитието на изкуствения интелект измамите стават по-убедителни, но вниманието, проверката на информацията и предпазливостта остават най-силното средство за защита на потребителите.
