Съборът откри народният представител Красимир Богданов, който припомни страници от борбите на българския народ за национално освобождение и обединение. Тук, под величието на Врачанските скали и пресъздадената автентична обстановка на комитско сборище, той призова всички присъстващи да пазят традициите и да работят неуморно за въздигането на българския дух.
Домакините бяха подготвили историческа възстановка на революционна чета от времето на Илинденско-Преображенското въстание, изпълнена от представители на Национален съюз "Единение" - София, Патриотичен клуб "Бдинци" - Видин и ВМРО – Враца. Интерес предизвикаха и изложбата на огнестрелно и хладно оръжие, представяне на традиционните български занаяти дърворезба, ножарство и иконопис, както и щандът с българска литература и патриотични материали
Присъстващите имаха възможност да дегустират домашно приготвени храни и напитки и да вкусят от приготвен на място топъл курбан по войводски.
Народният певец Илия Луков изпълни любими македонски песни и вдигна на крака множеството, което изви кръшно българско хоро. За настроението на публиката се погрижиха и врачанският певец Борислав Савов и младежки танцов състав от с. Лиляче.
Организаторите се надяват да се събират повече хората, които истински обичат България и обещаха, че за следващото издание на патриотичния събор „Войводска вечер“ ще подготвят още повече изненади.
През 1900 г. лидерът на ВМОК кап. Борис Сарафов подготвя втора група войводи на Вътрешната организация. Между тях е и фелдфебел Кръстю Българията от Враца. Той е последователно Тиквешки, Чокленски и Кочански войвода на ВМОРО. Участва в аферата мис Стоун. Малкоизвестен факт е, че част от откупа се съхранява във Враца, у сестрата на войводата Кръстю Асенов, племенница на Хаджи Димитър. Българията участва в конгреса на Одринския революционен окръг на Петрова нива, в Илинденско-Преображенското въстание и в Балканските войни. ВМРО - Враца подкрепя инициативата за построяване на негов паметник в града.
Други революционни дейци от Враца, близки до Гоце Делчев, са Александър Илиев, известен като "Чаушът" - Петрички войвода, убит през 1901 г. от предателска ръка, Александър Дърводелски, Никола Александров, родом от Серес, преселил във Враца, участници в четата на Яне Сандански и в аферата "Мис Стоун", sa Александър Гладнишки, Никола Мисканов, родом от Велес, в началото на XX век учител по френски език във Враца, дейци на ВМОРО.
След Илинденското въстание и войните за национално обединение, хиляди бежанци от Македония, Одринско, Беломорието и Западните покрайнини се преселват в България. В много от населените места на Врачанско изникват преселнически махали. В градовете, бежанците създават свои организации, каквото е Македонско дружество "Йордан Пиперката" в Мездра. Подобна е съдбата на Маслина Грънчарова от Загоричене, извезала знамето на местната чета по време на Илинденското въстание, близка до костурския войвода Манол Розов, емигрирала след Междусъюзническата война в Криводол, където завършва живота си. На всички тези герои, дължим почит и дълбок поклон! Вечна да е паметта им", завърши изказването си Богданов.
