Най-често срещаните имена обаче са от славянски произход. От прабългарски са се запазили съвсем малко, тъй като са се смятали за „царски”, т.е., твърде знатни, а и били трудни за произнасяне. Прабългарските имена били използвани най-вече от владетелите и техните потомци – Омуртаг, Крум, Кардам, Персиян, Тервел, Телериг и други. Едно от малкото запазени прабългарски имена днес е името Бисер.
Тракийските имена почти не са запазани, тъй като много малко думи от тракийски произход са останали в българския език.
С идването на славяните по нашите земи, славянската именна система се е наложила и териториално, и племенно, поради което имената са еднакви за цялата славянска общност.
Имената със славянски произход могат да се познаят по това, че тяхното значение е разбираемо – например Найден (намерен), Миролюба (обича мира), Златан (златен), Драган (драг, мил, скъп), Богдан (даден от Бога).
Голяма част от имената със славянски произход носят наставки -слав, -слава, -мир, -мира (Радослав, Красимира, Мирослава).
Славянските имена са лесно разпознаваеми, тъй като повечето от тях са с пожелателен характер В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето – за живот и здраве: Живко, Здравко, за род и семейство: Братан, Байно, Везенко; за успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен; за сила и храброст - Войн, Бойко, Страхил, Силян; качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила,Искрен; физическа красота: Хубен, Ваклин, Руси,Румяна, Бела, Младен
Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща: цветя - Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветанц; билки и треви - Билян(а), Детелин(а); дървета и плодове - Елица, Калин(а), Явор, Ясен, Ягода, Малина; птици - Гълъб, Гълъбина, Пауна, Славея, Сокол; небесни светила - Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница
Често се срещат славянски заклинателни имена, които имат предпазна функция. Защитни имена, както и пожелателните, са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали, родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт- Стойко, Стоян, Стоимен, Запрян , Трайчо, Траян, Камен, Кремена, Желязко и други.
Имена,които предпазват от зли очи: Грозьо, Гроздан, Гроздана. Името Найден, Найда било давано на дете, което е намерено, дете без родители, изоставено.
Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство
Когато се раждат все момичета (а всеки родител иска да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото, например, Запрян.
Магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасният звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената: Вълчо, Вълкан, Вълкана. Същия смисъл носят и имената: Огньо, Огнян, а може би и Куцар.
С покръстването на българската държава в 865 г. у нас навлизат масово християнските имена от източноправославния календар. Дори самият княз Борис І е получил второ име — Михаил. По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински.