Сретение Господне е един от 12-те Велики православни празници, наречен още Зимна Богородица, който се чества всяка година на 2 февруари. Според евангелския разказ, на този ден Дева Мария за пръв път донесла своя младенец Иисус Христос в Йерусалимския храм и го представила на Бога.
Местно предание разказва, че оброкът е „още от турско”, след чумните епидемии. Той е първият оброк на Игнатица, който продължава да се спазва и до днес. Първоначално оброчният знак бил изграден от другата страна на пътя, но през 30-те години на миналия век, дядо Иванчо и още няколко боголюбиви игнатинчени го преместили на сегашното му място - малка полянка, на която, казват местните, само тук по Гергьовден цъфти билката росен.
И до днес Игнатица се слави с най-много оброчни места в региона – цели 18, които се правят още от преди Освобождението и традицията се спазва почти без прекъсване. А „най-вещ” в селото по черковните дела и оброците бил дядо Иванчо Минов.
Поддържането на традицията и святото място поели дядо Иванчовия внук Божидар и съпругата му Мария. След кончината на бай Божидар Минов, да продължи делото му се паднало на неговия внук – Божидар, който приел завета на дядо си като неписан синовен дълг.
Да почетат оброка днес дойдоха дъщерите на Божидар и Мария - Иванка и Нели, зетьовете Румен и Васил, внуците Георги, Цветан, Божидар и най-малките клонки от голямото родословно дърво на дядо - Иванчовия род – правнуците 8-годишните Божидар и Румяна, седемгодишната Гергана, шестгодишната Виктория, както и най-малкият, наследилият потомственото име на дядо Иванчо - 4-годишният Иван.
Както всяка година, в деня на Сретение Господне водосвет за здраве отслужи йеромонах Йоаникий, ефимерий на Черепишкия манастир и енорийски свещеник на Игнатица. Той благослови всеки един от присъстващите, като повика при себе си първо децата, както Спасителят навремето първи е благославял най-малките, след това мъжете, тъй като това е и денят на мъжките рожби.
