Съществуват свидетелства за честването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води, Иисус Христос се явилна света за обществено служение. Чрез раждането си той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
За християните, през нощта срещу Богоявление небето се отваря, но чудото може да бъде видяно само от праведните. Пожеланото с молитва, когато небесата се отворят, се сбъдва.
На този ден се служи Златоустова света Литургия, след която, придружен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция, нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който първи го улови, ще бъде здрав и ще има щастлива година.
Смята се, че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръстът, ще оздравеят. С кръщаването на водата светът се пречиства и става безопасен за хората.
За българите в древността дните по Водици (5, 6, 7 януари) са били последните дни от годината. Празникът Водици води началото си още отпреди Христа и е бил приеман като символ на живота и сътворението и неслучайно се засича с Богоявление.
5 януари е първият ден на Водици, ден, в който прадедите ни са правили „мълчана” и „наричана” вода.
6 януари е денят на мъжката енергия, когато момчетата и мъжете се къпят в студена изворна вода за здраве и сила.В народната традиция празникът се нарича още Водици, Водокръщи, Мъжки Водици.
А третият, последен ден от Водици, 7 януари, е свързан с женската енергия, когато жените и момите се къпят в студената вода за здраве и плодородие. Така пречистени двете енергии се сливат силни в новата година.
На този ден, светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея вкъщи, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти. Интересен факт е, че тази светена вода не се смесва с други светени води, а се държи отделно. Според народната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и оборите с животни, за да бъдат здрави и “осветени” през годината. Всеки член на семейството пък бива поръсен със светена вода – също за здраве.
Останалото количество от старата светена вода се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият хляб остава за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата, заедно с бъклица вино и е наречен за минувачите.
До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони – наричат се “Мръсни дни”, Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене. От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.
Чемширените китки от миналогодишното Рождество се изгарят върху желязна повърхност, след което пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под трендафилов храст или овощно дръвче. Новите рождествени китки се поставят върху семейния иконостас, чието кандило е запалено от свещта, донесена от църквата.
Народна традиция е момите да измиват с вода лицата си, за да са бели и румени лицата им. На реката се носят части от ралото, които се топят, за да е бяло житото, а три трески от бъдника се хвърлят в реката, за да изтече всяко зло. На този празник се събира и пепелта от огнището като също се смята, че тя има лечебна сила.
В някои краища на страната, след като се върнат от църква, хората слагат брадва с острието нагоре и всеки я прескача, за да се спрат болестите и всяко зло.
На този ден сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (свекървата на момата) измивала лицето й с вода и я дарявала с китка и златна пара.
Традиционно на трапезата на Йордановден се слага пита, свинско, сармички, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. Жените, родили наскоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.
