Питам го ще разреши ли
след разговора ни да напиша в медия за него. Отговаря така:
- Искаш интервю? - отваря широко ръцете си, като за прегръдка
- Искам.
- Ами искай и ще ти се даде.
- Как е светското ви име?
- Казвам се йеромонах Моисей, другото няма значение.
- Разкажете ми за себе си преди да приемете вида, който сега виждам.
- Какъв ми е вида?
- Ами малко странен. Не мислите ли, че някой хора може да решат, извинете ме, но може да помислят, че сте малко смахнат?
- Поздравления за директния израз на мислите ти, затова, че не си лукава. Това твоето мнение ли е?
- Не не е. Мисля, че сте интелигентен и че сте аскет.
- Такъв съм. Свети Иван Рилски не е ли бил аскет. Дълъг път ме чака да стигна до неговата мисия, после още по-дълъг, докато я изпълня.
- Исках да ми разкажете за себе си?
- Ами, родом съм от светия град Враца, учил съм в най-хубавото училище тук, после завърших Духовната ни академия. Една година учихме в Черепиш, после ни преместиха в София.
- Бил сте игумен на Черепишкия манастир и в Гърция, и знам, че сам сте се разжалвали?
- Почти е така. Бях една година в софийския храм „Св. Георги”, бях и в Атон, там дадох обет, защото искам да се възкреси вярата на средновековните отшелници като Свети Иван Рилски. Искам да покажа на съвременниците си, че може да се живее много по-скромно и праведно, според десетте божи заповеди и християнските добродетели на нашия народ. Искам да дойдат по-добри времена за българската православна църква. Черепишкият манастир ми е любимото място. Обаче семинарията там се руши. Жалко е, че Светият синод трябва да се покае със сълзи и да се разберат за това свято място, което е почнало да пада. Всичките ни епископи са учили там, грехота е, това е храмът и на Св. Климент Охридски - просветителят. Една църква е силна, когато зачита светините си.
- Не смятате ли, че начинът ви на проповядване е провокация към другите свещенослужители?
- Всеки избира сам пътя си, това е моят и съм убеден, че е правилният.
- Вървите по него бос, не ви ли е студено и по снега съм ви виждала без обувки?
- На душата на човека трябва да е топло и светло. Ходя бос за слава на Великия Бог и той ми дава в замяна радост от това. Със силата, която Той ми дава, всичко добро мога да извърша.
- Не ви разбирам?
- Разбери себе си, жено, после ще можеш и другите да разбираш. В християнската религия учението за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божественото чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване се нарича аскетизъм. Самата ти каза, че ме приемаш като аскет, значи знаеш каква е дефиницията. Вярно е, сам съм приел да се отрека от удоволствията на живота и да го живея сурово, приел съм безбрачието, което само по себе си също е нелеко изпитание. Сама виждаш, не съм с топли обувки, а бих могъл да се обуя, нали? Монашеството е покаяние.
- И все пак ми изглеждате странен и пак ме извинете, но ми приличате на шоумен.
- Пак си мислиш, че съм смахнат. Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита. Богат е казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтаря бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжовни.
- Цитирате „Борба” на Христо Ботев. Не се учудвам, че го знаете. Вероятно сте свестен човек, но ми е любопитно дали сте имали грехове?
- Е, кой е нямал? Важно е да се покаеш, да вярваш с душата си, че Бог е милостив и опрощава. Всички трябва да се покаем. Материалното властва в душите на хората и вярата е забравена, това ни води към греха. Ако нямаш още какво да ме питаш, ще ти кажа, усмихвай се, и „чао и I love you”.
- Ама, как така ми казвате, че ме обичате, не ме познавате?
- Ей, не се стряскай, всички трябва да се обичаме, така и Бог ще ни обича, и ще ни познае. Иди на църква, покай се, причести се. И вярата и любовта са изгубени, а трябва да ги намерим. Аз намерих Бог и пътя си и съм щастлив човек. Трябва да се покаеш, да се помириш с тези, които си засегнала, оскърбила, които си обидила волно или неволно и помоли Господ да ти дарува разум. Помоли се и да имаме мъдри управители, защото малко са такива.
Отидох на църква. Влязох със скъпите си обувки и се помолих пред олтара да повярвам, че Бог е любов, защото душите ни имат нужда от нея. Дали се вслушах в съветите на босия проповедник, или в себе си, това нямаше значение.
