България е единствената държава в Европейския съюз със специализиран Закон за лечебните растения (2000 г.), който регламентира опазването и устойчивото използване на ресурсите. Около 770 вида растения у нас, или приблизително 19% от флората, са лечебни, като близо 760 от тях са диворастящи. Около 250 вида се използват за стопански цели.
Богатият релеф, разнообразните почви и специфичните климатични условия определят високото разнообразие на растителния свят в България. Вековната връзка на хората с природата е отразена в българските традиции, празници и поминък.
Ежегодно в страната се събират над 10 000 тона билки, а регионалните инспекции по околната среда и водите контролират дейността на приблизително 690 билкозаготвителни пункта. Неправилното събиране или изчерпването на находищата може да доведе до бързо намаляване на популациите, превръщайки дори широко разпространени видове в редки и уязвими. Опазването и устойчивото ползване на лечебните растения е от съществено значение както за съхраняването на природните ресурси и биоразнообразието, така и за подкрепа на местните общности, които разчитат на тях за поминък, както и за гарантиране на наличието им за бъдещите поколения.
Световният ден на дивата природа през 2026 г. насърчава обществената ангажираност и повишаването на осведомеността за ролята на лечебните и ароматните растения за човешкото здраве, културното наследство и устойчивото развитие.
Повече информация за инициативата е достъпна на: www.wildlifeday.org.
По данни на Секретариата на CITES в световен мащаб приблизително между 50 000 и 70 000 вида лечебни растения се използват заради техните лечебни свойства, културно значение и икономическа стойност, като около 1300 от тях са включени в приложенията на Конвенцията. Според Световната здравна организация 70–95% от населението в развиващите се страни разчита на традиционната медицина за първична здравна помощ. Освен това един на всеки пет души в света използва диви растения, водорасли и гъби като източник на храна и доходи.
/МОСВ
