Перипетиите около нея не са малко. Съществува само едно копие от бял цимент и мозайка, което е частна собственост. Притежателят дълго време бил неоткриваем, а след като се свързали с него поставил условия от днес за шест дни да бъде свалена отливката от фигурата, разказва арх. Иван Замфиров – един от инициаторите за възстановяването на статуята
„Сигурно ще се наложи голям ретуш”, смята авторът Димитър Ганчев. Собственикът на скулптурата смело я „доизкусурил“ – сложил презрамки върху тялото. Калъпите ще бъдат свалени до три до четири дни по указания на Ганчев. „След това леярите си знаят работа”, казва той. Симо Алексов и синът му са сред най-големите майстори в страната в този занаят. Работят с прочути български творци като Георги Чапкънов, Величко Минеков, Богомил Живков Никола Личков.
Бронзовата статуя на римската богиня е направена през 1973 година. Малко безотговорно я поставили без постамент, направо върху земята пред Ловния дом до Калето в Монтана. Там просъществувала до промените и началото на 90-те години била открадната. С тъга Ганчев разказва за разграбването на бронзовите бюстове и статуи из цялата страна. Спомня си с какво възхищение минавал покрай барелефа на първия български литературен критик Нешо Бончев, направен от скулптора Мина Иванов и поставен в Борисовата градина в столицата. Съжалява, че не е правил всичко в камък като римляните. „Те все пак са имали отношение към изкуството, каквото ние нямаме”, казва Ганчев.
Той е роден в Бели мел, община Чипровци на 29 март,1929 година. Извървял е дълъг, изпълнен с не малко препятствия път. До осем години живее на село. Заради учението отива във Враца. След като навършва 20 години отива в казармата за цели три години.След това кандидатства три пъти, докато е приет в Художествената академия. Обича да работи с глина, много е добър във ваенето на дърво и камък. Може да бъде и леяр на произведенията си, но гледа доста критично на това свое умение.
В столицата Ганчев е направил няколко орелефа, един бюст и един четири метров тотемен стълб в индиански стил с вигвам. Има композиция, която изобразява схватка между каратисти и е поставена пред административната сграда на Националната спортна академия.
В Монтана е работил през 1983 година. Направените от него бюстове на Христо Ботев, Васил Левски, Никола Вапцаров още стоят в дворовете на три училища в града. Не такава е съдбата на бюстовете, които направил на Христо Михайлов /за двора на едно шивашко предприятие/ и на Митко Палаузов. Те са изчезнали. Пред барелефа на Дико Илиев, чиито автор също е Ганчев, още се поднасят венци и цветя в памет на композитора.
Ганчев е създал и паметника на генерал Александър Арнолди, командващ на руските войски, освободили Кутловица /дн. Монтана/. Трудности съпътствали монтирането на монумента, направен изцяло от гранит. Още щеше да стои на парчета, които досега да са раздробени, ако не беше заместник-кметът Марин Маринов. Той осигурил техниката, необходима за поставянето на масивните каменни късове. Случило се във време на безвластие при смяната на кмет с друг.
„Такъв е животът – при смяната на кмета си отива и пъдаря”, цитира Ганчев.
