Многото „не знам” провокира опит на движението на „Зелените” днес във Враца да се проведе граждански диалог пред сградата на екоинституцията, който премина с участието на много медии и малко граждани. Директорът на РИОСВ обаче не се появи, тъй като, според негови служители, бил извън сградата по неотложни служебни ангажименти.
Албена Симеонова, представител на „Зелените” и Фондация за околна среда и земеделие, Иван Стоянов от Българска асоциация биопродукти и Сдружение за развитие на Мало Пещене, Борислав Сандов, съпредседател на “Зелено движение”, възстановеният на длъжност експерт Георги Караиванов и лица, известни от всички предишни протести, застанаха пред журналистите, заявявайки, че трябва да са тук и да говорят, пък ако иска някой да ги съди. Симеонова заяви, че има риск за живота, здравето и сигурността на хората от Враца.
Според нея институциите са се задействали за изнасяне на опасното вещество, но всичко, което се прави, ставало при абсолютна липса на прозрачност. „Чудим се защо, когато нещата са свързани с политик (визирайки собственика на фирма „Камибо”, която съхранява 110-те тона серовъглерод, депутатът от ГЕРБ, Станислав Попов) и с хора на високи позиции и пари, има опити нещата да се прикрият и завоалират.
Питаме къде ще се извози серовъглеродът? Дали в друго предприятие в България, дали в чужбина? Дали не отива в компанията в Сърбия на бизнесмена Христо Ковачки? Шефът на РИОСВ каза в едно интервю, че всичко било наред, няма опасност за хората. Питаме как е гарантирано това? Серовъглеродът е опасен, над 40 градуса се самозапалва. Консултирахме се с преподаватели в Химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Разбрахме, че последният подобен случай е бил в Бангладеш. Там 180 тона серовъглерод в корозирали контейнери, се оказало, че не може да се продаде. Следователно той престава да бъде продукт и става отпадък. Ако врачанският серовъглерод е отпадък, той ще трябва да се изгори. От университета в Дака са създали инсталация и са изгорили цитираните 180 тона за цели шест месеца, бавен и опасен процес, при една не толкова скъпа цена от 135 000 евро.”- обясни Симеонова и заяви, че ще настояват да се каже продукт или отпадък е серовъглеродът. във Враца.
Караиванов допълни, че и в България има съоръжения, с които серовъглеродът може да се разгради на съставните му части. Той увери, че врачанският серовъглерод се източва, и изкарването му от града е започнало, но информация дали той е продукт, или отпадък, доказано чрез химически анализ, и коя е крайната точка при извозването му, никой не му е дал отговор до момента.
Участващите в гражданския диалог коментираха и инвестиционното намерение за изгаряне на отпадъци от чужбина на територията на Враца от фирма на Ковачки. Дискутирано бе и решението на хората от Мало Пещене да не се строи предприятие за производство на глауконикт в селото.
От срещата стана ясно, че всички въпроси в писмен вид ще бъдат предоставени на директора на РИОСВ - Враца, Областната и Общинската администрация и документацията с техните отговори ще бъде предоставена на министър Нено Димов.
В края на срещата младо семейство с две деца изразиха намерение да стигнат до кабинета на директора Христов и да окачат на вратата му плакат с надпис: "При директора се влиза само по голяма нужда”.
