„Ако за България Васил Иванов Кунчев е Апостолът на свободата, то за Враца Васил Иванов Кънчов е Апостолът на образованието и просвещението, подчерта в словото си кметът на общината Калин Каменов. Независимо от различните причини, никога не трябва да забравяме един от деятелите и радетелите, работили Враца да е образователен център днес. Затова трябва да бъдем по-смели и по-горди, по-изискващи и по-взискателни към себе си и хората около нас, за да може делото на онези, заради които говорим български език и тачим българската история, да бъдат помнени, пазени и почитани тук, в сърцето. Много бих се радвал, следващата година, на 117-та годишнина от почитане гибелта на Васил Кънчов да има деца. Призовавам делото на видния врачански общественик да се разказва на висок глас и всеки един възпитаник на врачанско училище да знае, да помни и да се гордее с личности като него“, каза в заключение градоначалникът.
Васил Кънчов е виден български учен-историк и географ, академик на БАН, автор на множество географски изследвания. Роден е на 26 юли 1862 г. във Враца. Учи в родния си град, а гимназия завършва в Лом. През 1885 г. получава държавна стипендия и заминава да учи химия в Харков, а след това в Мюнхен и Щутгарт. Участва като доброволец в Сръбско-българската война.
Бил е учител в София и в Солун и често пътува в различни части на Македония, събирайки етнографски, исторически и географски сведения за посещаваните места. Работата му е забелязана от екзарх Йосиф, който през март 1894 година го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде по-добри условия да продължи проучванията си. През ноември 1897 година Васил Кънчов напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България. Връща се за кратко във Враца, но от 1898 година се установява в София и става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
През 1899 и 1901 г. е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивно-либералната партия, а през 1901 г. - за подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 г. става министър на Народното просвещение в правителството на Стоян Данев.
На 6 февруари (24 януари ст. стил) 1902 г Васил Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от Тома Каранджулов, който се самоубива непосредствено след това.
