Врачанският окръжен съд, със своето определение, потвърди наложената мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ на В. Н. като прие, че са налице всички предпоставки за това, а възраженията на защитата на обвиняемата са неоснователни. „Основната предпоставка, предмет на разглеждане в производството по чл.64 НПК, а именно предпоставката за наличие на обосновано предположение за съпричастност към авторството на деянието е била правилно обсъдена и подробно мотивирана от първоинстанционния съд. Що се отнася до опасността обвиняемата да се укрие или да извърши престъпление, правилно районният съд е съобразил, че деянието, за което се провежда досъдебното производство, е извършено при условията на повторност. От свидетелството за съдимост се установява, че обвиняемата е осъждана.
Наложеното ѝ условно наказание "лишаване от свобода", не е постигнало целения превъзпитателен и възпиращ ефект. Поведението на обвиняемата я характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност. Завишена е обществената опасност и на деянието предвид това, че е осъществено при условията на повторност. ...Наличието на адресна регистрация не гарантира изключването на реалната опасност тя да се укрие.
Окръжният съд намира за неоснователни доводите на защитата за налагане на по-лека мярка за неотклонение "домашен арест", предвид ангажимент за грижи на деца и близки роднини, тъй като няма доказателства, че именно тя е единствената, която може да се грижи за тях. Видно от справката, приложена пред настоящата инстанция от Следствени арести – Враца, Медицинска служба и амбулаторния лист за преглед на обвиняемата, се установява, че няма медицински противопоказания за задържане на лицето. Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод, че по отношение на обвиняемата В. Н. следва да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно "задържане под стража“ – се казва в мотивите на съда.
Определението на Врачанския окръжен съд е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
