На Велики вторник в църквите се отслужва литургията „Последование на Жениха“ и се пеят псалми за милост. Православните християни изразява своята благодарност към Господ.
На втория ден от Страстната седмица е разрешено да се върши домакинска работа. Всички неща, които са станали ненужни в къщата трябва да бъдат раздадени на нуждаещите се.
На този ден девойките извършват ритуално носене на „мълчана вода”, която е придобила пречистваща сила и лековита способност.
След Велики понеделник, в който Исус разгонил търговците от храма, той продължил да изнася пред учениците си и събралото се мнозинство последните си проповеди и нравствени наставления. На Велики вторник от Страстната седмица пред множеството Исус разказал известната притча за десетте девойки и младоженеца.
Притчата за десеттте девици на Христос ни учи, че хората трябва да правят добри дела в очакване на бъдещия съд.
Според еврейския обичай десет девойки с фенери трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.
Половината от героините в притчата предвидливо и далновидно се запасили с необходимия елей. Но останалите постъпили неразумно и лекомислено и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят младоженеца, техните фенери угаснали. На тях не им оставала нищо друго, освен да изтичат при търговците за масло. Когато пристигнали в дома му, фенерите им отново светели ярко, но вече не за младоженеца. Празникът бил в разгара си, но вратата останала затворена за тях. На молбите им да отворят вратата, младоженецът, който ги чул им отвърнал: „Кои сте вие? Аз не ви познавам.“
Смисълът на тази притча е да живеем в съгласие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни.
Тази притча има и по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа.
Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.
