Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Те не вярвали в предсказанието, но страхували да не би Апостолите да откраднат тялото на Иисус. Измолили от Пилат да постави до гроба военна стража, а самия гроб запечатали.
Положен вече в гроба, Духът на Иисус стигнал в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за смъртните райските двери на другия ден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.
На Велика събота обикновено се служи утреня. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносници, дошли на гроба. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата, обикалят около храма със запалени свещи. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.
Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя.
Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.
В дванадесет часа се извършва полунощница, а в края й свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол.
На Велика събота, който не е боядисал яйцата през Велики четвъртък, го прави днес. Днес се месят Великденските козунаци.
На Велика събота се ходи на гробища. Носят се яйца и козунаци на гробовете на починалите. Преливат се с вино, прекадяват се, запалват се свещи, носят се цветя.
Източник: pravoslavieto.com
