Той обясни, че от тази година във всяко училище с повече от 400 ученици трябва се назначи педагогически съветник, но никъде не е регламентирано как се извършва заплащането им. "Разходният стандарт е пресметнат така, че ако има по-малко от 400 ученици, средствата не стигат да се назначи педагогически съветник и в тези случаи училището трябва да се лиши от друг специалист“, уточни Стаматов и посочи, че това може да са библиотекарът, секретарът или пък да се наложи те да работят на половин щаб.
Така едно училище с 350 ученици трудно може да назначи психолог или педагогически съветник, въпреки желанието си. До това се стига, тъй като финансирането им зависи от броя на учениците и най-вече от тези със специални образователни потребности (СОП), които носят съответно по 1 500 лв и над 3 500 лв. на хлапе.
Според Стаматов разходите за 7 деца със СОП в едно училище са достатъчни за назначаването на 1 специалист. Ако в школото няма такива малчугани, директорът трудно би назначил психолог или педагогически съветник. Именно заради това е предложено средствата за годишна издръжка на деца и ученици със СОП да бъдат приоритетно завишени. Така финансовата подкрепа на тази група специалисти ще бъде устойчива.
"Ако се увеличат, директорите ще имат по-голямо спокойствие при назначаване на педагогически съветници и психолози в училищата", смята Стаматов.
Друг проблем пред специалистите е ясното разписване на задълженията и ангажиментите им и фактът, че биват приемани като „човек за всичко“.
Стаматов обясни, че те се оплакали, че им се налага за запълват свободните часове при отсъствия на учители или пък да извеждат децата на посещения. По този начин не им остава време да се занимават с проблемите в училищата като агресията. Според Стаматов те биха могли да организират само занимания, които са свързани с намаляването ѝ - антиагресивни прояви, срещи за сплотяване с родители и ученици.
