Това е вторият паметник на заслужил градоначалник, който издигат в Монтана. Първият е на Игнат Попов. Той беше открит по-рано тази година по случай 125 г. от обявяването на градския статут на Монтана. Предстои откриването на барелеф и на кмета Гоцо Митов. Автор на трите паметника е скулпторът Теодоси Антонов.
Tодор Грънчаров е роден е в Кутловица през 1868 г. Неговите прародители са преселници от село Гинци, Годечко и се занимавали с грънчарство. Завършва четвърто отделение, постъпва като младши писар, а през 1898 г. става секретар на общинското управление. Умира през 1943 г. в гр. Фердинанд на 75-годишна възраст. В знак на признателност към приноса му за развитието на града. през 2002 г. с решение на Общински съвет - Монтана на негово име е кръстена улица в района на "Парта“-2.
По политически убеждения Тодор Грунчаров е "цанковист", привърженик на Прогресивнолибералната партия на Драган Цанков. През 1902-1903 г., по време на управлението на Прогресивно-либералната партия, е околийски управител последователно на Враца, на Фердинанд и отново на Враца. Многократно е избиран за общински съветник.
За кмет на града е избран на 8 август 1911 г. По време на Балканската и Междусъюзническата войни 1912–1913 г. дейността му е насочена към организиране на живота на общината във военно време, председател е на Постоянната реквизиционна комисия. От 12 май до 5 юли 1913 г. градът е пункт за съсредоточаване на армията на България за военни действия срещу Сърбия, а от 5 юли до 5 август е окупиран от румънски войски, които нанасят щети и ограбват имущество на местните учреждения. Предприети са строги мерки за предпазване на населението от заразни болести - холера, чума, скарлатина, дезинтерия и тифус. Създадена е комисия от кмета за раздаване на храна и дърва на семействата на мобилизираните войници, определени са цените на брашното и дървата за населението.
Градът е свързан с ж. п. линията Бойчиновци-София през 1912 г. През 1914 г. е одобрен благоустройствен правилник на града за осъществяване на градоустройствената дейност и е извършено проучване на изворното място край града за водоснабдяване.[
По време на Първата световна война 1915-1918 г. е създадена комисия за събиране на хранителни припаси и вещи, реквизирани са волски коли и коне за частите на армията. Преустройва се дезинфекционната станция за баня, а през учебната 1915/1916 година.е открит първи клас във Фердинандската непълна гимназия.
През периода 1920–1923 г. се преодоляват трудностите по осигуряване на прехрана за населението и настаняване на бежанци. Градоустройствената дейност и благоустрояването се извършват с участие на населението чрез формите на трудовата повинност. Открита е телефонна служба за междуградски разговори и първият телефонен градски пост, поставено е начало на електрификацията (1920 г.), Търговско училище (1921 г.), първият кинематограф и първите футболни състезания в града (1922 г.).
През третия мандат на Тодор Грънчаров (1924–1926 г.) е построен вторият етаж на гимназията (дн. Първо основно училище), а градската община става член на Съюза на българските градове (1926 г.)
