Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Василиева Света Литургия.
Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Той бил епископ в Кесария, Мала Азия, философ и писател във време на църковни раздори и новопоявяващи се ереси. Посветил живота си на добротворството и борбата с арианството – ерес, която отричала божественият произход на Исус Христос
Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев". През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда "Шестоднев" на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Св. Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
На Василий Велики принадлежи и идеята за човешкото милосърдие и добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката.
Голяма част от ритуалите в навечерието на Васильовден са близки до тези на Бъдни вечер – отново се прикадява трапезата, стопанинът разчупва пита с пара и дава на всеки член на семейството, огънят трябва да гори през цялата нощ, а трапезата не се раздига. Най-важният обаче, характерен само за Васильовден е коленето на петел на прага на къщата. Вярва се, че той носи късмета – и в зависимост дали ще влезе или излезе от къщата, се гадае за следващата година.
Жертвеният петел може да бъде заменен с кокошка или пуйка и се пълни с ориз или се пече със зеле – това е и основното ястие на празничната трапеза. На масата също така се слага пача от заколеното на Коледа прасе, мед, орехи, жито, ошав и баница с късмети.
В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци.
Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на мръсните дни и да предпазят хората от тях.
Характерни още за този ден са маскираните сурвакари: кукери, джамали, бабугери, мечкари, старци, сурвишкаре, станчоре и пр. Кукерите са мъже, облечени в женски дрехи, украсени с маски на животни и птици и често силно гримирани. Появата им съвпада с периода на т. нар. Мръсни, Некръстени дни. Смисълът на този своеобразен, мъжки карнавал е да предпази от злото и да пропъди демоните и злите сили надалеч.
На Васильовден е единственият случай, когато свинското месо се принася и прекадява. След вечеря стопаните събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат: „Хайде да се ражда вино, жито, коприна и тютюн”.
Тази вечер се гадае за сполуките през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от коледната вечеря се за запазват.
