Цено Тодоров (20.03.1877 – 20.11.1953) е роден във Враца. Следва живопис в Художествената академия при проф. Иван Мърквичка. Продължава образованието си в Академия “Жулиен” в Париж, в ecole nationale des Beaux-Arts, в ателието на проф. Леон Бона. През 1908 г. пътува и рисува четири месеца из Египет и Палестина. Същата година организира първата си изложба у нас с пейзажи от тези страни, които имат огромно значение за формирането на българския импресионизъм.
През Първата световна война е военен художник. От 1910 г. е професор по живопис в Художествената академия, а през 1930-1932 г. е неин директор. Ученици са му някои от най-изтъкнатите български художници като Златю Бояджиев, Васил Стоилов, Преслав Кършовски. Между 1927 и 1930 г. отново е в Париж.
Проф. Цено Тодоров е един от най-големите български портретисти. Рисува портрети на Теодор Траянов, на Боян Пенев, Димо Кьорчев, Дора Габе. Рисува още натюрморти, пейзажи и градски пейзажи. Прави изложби в Рим, Белград, Берлин, Виена, Будапеща, Прага, Ню Йорк, Атина и Москва. През 1952 г. прави голяма съвместна изложба с Владимир Димитров-Майстора, Стефан Иванов и Андрей Николов.
