Най-малко лични коли притежават латвийците - 414 на всеки 1000 души, следвани от румънците с 417 и унгарците с 424. Италия е страната членка с най-голям брой регистрирани коли - 684 на всеки 1000 души. Следват жителите на Люксембург, Финландия и Кипър.
За последното десетилетие делът на хората с коли в ЕС се е увеличил с 14,3 процентни пункта. През 2012 г. средно 490 на всеки 1000 жители на Евросъюза са имали лични леки автомобили.
Но догонващите по стандарт жители на страните от Централна и Източна Европа отбелязват далеч по-висок ръст на снабдяването с лични коли. В Румъния например през 2012 г. едва 224 на всеки хиляда души са имали свои автомобили, т.е. за 10 години има 86,2% ръст.
Също много висок ръст за този период се отбелязва в Хърватия, Унгария, Словакия, Естония, а също и в България, независимо че делът на моторизираните граждани продължава да ги поставя на едно от последните места.
През миналата година месечните данни няколко пъти поставяха България начело на класацията по ръст на продажбите на нови автомобили в ЕС, пише "24 часа". Например през периода януари - юли 2023 г. у нас бяха 21 хиляди, при 17 хиляди за същия период на предходната година. Напоследък около 5% от продадените нови возила са електрически или хибридни автомобили. Но употребяваните автомобили по традиция са многократно повече.
Потребителските нагласи у нас в момента са да се отложи покупката на лек автомобил, независимо дали е нов, или употребяван, показаха последните анкети на НСИ. Например през декември делът на анкетираните граждани, които смятат, че планираната покупка на лека кола трябва да се отложи за след 1 година, бе нараснал със 78,4 процентни пункта.
Тези нагласи започнаха да се засилват още по време на пандемията през 2020 г.
През 2021 г. затихнаха, но тогава започна рязък спад на внесените нови автомобили заради липса на чипове и нарушения на веригите на доставки.
