- Поздравления, за успеха! Все по-дълго става изписването на името ти, макар че за всички журналисти в града си Нарко, заради изключителната ти отзивчивост към желанието да те разпитваме.
- Винаги ми е било приятно да си говорим с теб и колегите ти. Благодарен съм ви за интереса към историята ни. Аз съм привилегирован и към мен винаги сте били коректни, добронамерени и дори приятелски настроени, за което ви също ви благодаря. Питай сега каквото искаш.
- На каква тема беше дисертационният ти труд?
- Тема по която съм работил поне десетилетие от 30-те си години стаж, като археолог - „Ножът- MAXAIRA или SACA /втори век преди Христа/ като част от културно-историческото наследство на Балканите”.
- По какво си вече доктор, защото знаеш, шегуваме се, казваме, че не знаеш кога се използва аспирин и как се пишат рецепти? Приел си, че го правим с респект и уважение към теб, нали?
- Знам и се радвам, че се шегуваме и между нас няма дистанция. А, научното звание ми е присъдено в професионално направление "Обществени комуникации и информационни науки” по специалност "Културно-историческо наследство в съвременна информационна среда”. Няма ли да стане скучен, този наш разговор, ако сега ме попиташ за имената на рецензентите и на тези учени представили становищата по дисертацията ми. В журито бяха видни представители на българската наука, дадоха ми положителна оценка, това е. Ти как разбра за докторантурата?
- Нали познавам работниците на обекта, от тях научих. Ако чаках сам да ми кажеш, можеше да стане догодина. Познавам и твоята скромност.
- Е, колко да съм скромен? Както и да ме наричате обаче, каквото и да изписвате пред името ми, винаги сте добре дошли и в музея и на разкопките. Ние, археолозите разкриваме тайните на историята, но трябва и да ги разказваме с гордост, че сме потомци на българи.
- Разкажи сега какво разкрихте през този сезон в местността „Градище”?
- Сезонът ни тук приключва на 14-ти септември, имаме още много работа. В продължение на два месеца извършвахме проучването. Целта ни беше да разкрием онези структури, изградени пред входа на античната църква. Излезе подово ниво от голяма сграда, от времето на ранна Византия, шести век. Изненадата ни бе, че под тази сграда разкрихме разположени зидове, които очертават пространството пред входа на църквата и вероятно формират помещения. Находките ни от тази година са свързани с нашето Средновековие. Намерихме монети, два пръстена, инструмент направен от желязо, характерен за ранна Византия, използван за обработка на съдове. Намерихме и стъклено мънисто, антично, но съвсем като съвременните с които играеха нашите деца. До края на сезона ще имаме повече новини и за тук и за обекта в Манастирски дол. Тогава ще ми бъде драго да ги разкажа и на теб и на колегите ти.
- Надявам се някой ден да ни разкажеш и за научното звание „професор”, пожелавам ти го.
Благодаря!Трудно е, но не е невъзможно. Казват, че човек се учи цял живот. Ще добавя, че постига успех този, които е и малко луд и не се спира пред трудности, сигурен съм, те го правят по-силен.
