Голямата фамилна къща сякаш е кацнала на стръмния склон, заобиколена отвсякъде с разцъфнали хризантеми, събрали в себе си цветовете на есента. На прага ни посрещна една усмихната и пъргава жена, която ни поведе към своите слънчеви многоцветни хризантеми. И започна своя разказ…Когато заговори за цветята, очите й грейнаха, ръката й сама се протягаше към всяка една от тях, за да я погали като дете. Като слушаш разказа й, имаш чувството, че не говори на теб, а на цветята. Толкова любов се усещаше в думите й, сякаш разговаря с любимо дете.
Баба Янка не спираше да разказва и за живота си, и за децата си, но най-вече за цветята си. Връщаше лентата на спомените си кога, как и с колко труд са издигнали този дом, почти на върха на планината, колко болежки вече са я споходили, но през всичките тези години винаги е имала време за цветята си. Дори след преживените инфаркт и инсулт, не спирала да се грижи сама за голямата си градина и да отглежда и зеленчуците, и плодовете.
А тази година реколтата е повече от богата. Градината на баба Янка ѝ се отблагодари с невиждани тикви гиганти, с които може и в книгата на Гинес да влезе, шеговито подхвърля домакинята.
Коравата балканджийка и днес не се предава и закачливо подсказва, че животът и е бил не по-малко цветен и пъстър като цветята, които я заобикалят. Въпреки че е сама от дълги години, тя и до днес пази оная духовна сила, наследена от предците ѝ. Баба Янка с нескрита гордост сподели, че не само пази традициите, но и ги продължава. Особено се гордее, че и сега станът я чака горе, в стаята, когато в студените зимни дни втъкава цветовете на лятото, за да ѝ радват душата. Но наред с песента на совалката, баба Янка си и припява, защото на младини и певица била.
Дългият цветен разказ на усмихнатата балканджийка бе като една безкрайна приказка за силата на красотата и любовта й към даровете на природата. Дори се шегуваше, че цветята са й не само хоби, но и терапия. "Сутрин като стана, първата ми работа е да изляза на двора, да обиколя лехите и да видя всяко едно дали е цъфнало, дали иска да го полея, дали да ги прекопая. Като видя някъде цвете, което нямам, докато не се сдобия с него не мирясвам. Няма сезон, освен зимата, градината ми да не е отрупана с цветя. През пролетта започват кокичетата, минзухарите, игликите, сменят ги зюмбюлите, нарцисите и лалетата…", не спира да реди баба Янка.
Домакинята разказва ли разказва, и не усещаш как отлита времето. Тя не пропусна да каже, че освен да се грижи за цветята, обича и да ги подарява, за да радва хората.
На изпроводяк ни набра по един огромен букет дъхави хризантеми.
