Няма данни за рождената му дата, нито за родното му място, но е известно, че става Самоковски Митрополит в есента на 1734 година. Това става след като Охрид се оформя като религиозен център и седалище на Архиепископията. Архиерейската катедра в Самоков е поверена на един уважаван човек заради християнските си добродетели от своите съграждани, благочестивият православен християнин Симеон.
По това време започва и организирана съпротива срещу турците в Самоковска митрополия. Център на заверата е Долнолозенския манастир „Свети Спас”, а ръководител и главен инициатор – митрополит Симеон Самоковски подкрепян от висши духовници. По това време в Самоков се е служило единствено в Бельова църква.
Около 20 юли 1737 година той е арестуван от турците, митрополитският дом е ограбен и разбит, а православният архиерей е окован и хвърлен в тъмница. Затворен в турските казарми и измъчван, след което бил заведен под бесилото зад църквата „Света София” на 21 август и обесен. Когато го окачили на въжето, се строшило дървото. Втория път се скъсало въжето. Едва на третия митрополитът издъхнал. Тялото му висяло три дни, когато въжето отново се скъсало.
Али паша забранил погребение в София. Божият промисъл, вероятно, определил тялото на митрополит Симеон Самоконски да бъде погребано в притвора на Бельова църква, вляво зад вратата, където в 1994 година, при археологически разкопки е открита гробната яма с част от мощите на великия българин и част от Евангелието, митрополитския жезъл, златоткана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на Светеца почиват на видно място в Бельова църква, а денят на неговата физическа смърт – 21 август е обявен за празник на град Самоков.
На този ден в Самоков се приготвя курбан от военните, които са изцяло самоковци от под. 42600, което се намира на яз. „Искър”, а управлението в с. Мусачево. Военните готвят курбани още от 1999, от отбелязването на Чакъровите тържества.
