Когато преподобният Исакий вече достигнал дълбока старост и почувствал приближаването на смъртта, повикал братята, давайки им последно наставление, и поставил за игумен преподобния Далмат, по чието име и самата обител по-късно била наречена Далматска.
След смъртта на преподобния Исакий, игумен на манастира станал преподобен Далмат. Заради изключителните подвизи и високите нравствени добродетели на свети Далмат скоро поклонниците започнали да наричат светата обител Далматски манастир
Преподобният Далмат бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Атик. Той прекарал живот, изпълнен с въздържание, и веднъж през Великия пост не вкусил храна в продължение на четиридесет дни; с пост и молитва преподобни Далмат побеждавал бесовската сила. Той се подвизавал и против видимите служители на беса - еретиците несториани, хулещи Пречистата Божия Майка: преподобни Далмат бил деен помощник на отците от Третия Вселенски събор, заседавал при цар Теодосий Младши в Ефес, с това преподобни Далмат си спечелил любовта на царя и на светите отци, които го направили архимандрит на Далматската обител. Отдавайки по този начин целия си живот на служене на Бога, преподобни Далмат отишъл във вечността в дълбока старост.
В първата половина на V в. Църквата била силно развълнувана от ереста на Несторий, който учил, че Пресвета Дева не следва да се именува Богородица, понеже тя родила не Бога, а обикновен човек, с когото само по-късно се съединило Божеството. Бил свикан Третият вселенски събор в Ефес. Несторий имал много приятели и привърженици, които съставили заедно с него отделен събор. Чрез лъжливо изложение на цялото дело те измамили император Теодосий Млади, който, след като подписал свалянето на Несторий, подписал и свалянето на неговите противници.
Това полутържество на ереста предизвикало в Цариград силно негодувание. Уважаваният от всички игумен на Далматската обител, който цели 44 години не излизал от манастира, се отправил с монасите си при императора да го моли да преразгледа своето решение. Голямо множество народ окръжило двореца. Далмат всенародно прочел истинското изложение на Ефеския събор и истината възтържествувала.
Преподобни Фавст, подобно на своя баща, бил велик подвижник, строго спазвал монашеските завети и особено поста. Завършвайки земния си живот, той се преселил във вечните обители и в безсмъртния живот и бил причислен към лика на преподобните отци.
Източник: pravoslavieto.com
