Недалеч от това място живеел един стар благочестив свещеник на име Зоил, а близо до него три благочестиви девойки – Агапия, Хиония и Ирина. Свещеникът взел тялото и главата на мъченика и ги погребал в своя двор.
След месец мъртвият Хрисогон се явил на свещеник Зоил и му казал, че скоро ще си замине от този свят, с радост ще отиде при Христа и ще се успокои при светиите. След девет дни трите девойки християнки, които живеели близо до него, ще бъдат подложени на мъчения заради вярата им. Хрисогон му поръчал да каже на божията рабиня Анастасия да се погрижи за тях и да ги подготви за мъченически подвиг.
Същото видение имала и Анастасия. Тя побързала и отишла при свещеника, когото дотогава не познавала и разбрала от него, къде живеят трите млади християнки. Като ги намерила, тя прекарала заедно с тях цяла нощ в духовна беседа, като ги съветвала да останат твърди във вярата си и без страх да понесат предстоящите им страдания. След това отишла на гроба на своя учител мъченик Хрисогон, където дълго плакала и се молила. После се завърнала у дома си и се предала на всекидневните си трудове.
Няколко дни след това благочестивият старец, свещеник Зоил, се поминал, а трите сестри били взети от езичниците и отведени при императора.
Той ги разпитал кой ги е научил да презират езическите богове и да не се подчиняват на законите. Диоклетиан ги посъветвал да се откажат от своя Бог Иисус Христос, да се поклонят на боговете и да им принесат жертва,като за награда ще избере богати женихи.
Най-голямата от трите сестри - Агапия, отговорила на императора, че той трябва да се грижи за държавните работи, за народите, за войската, а не да клевети Бог, който го търпи и чака изправянето му.
Императорът казал, че девойката се е побъркалаи заповядал да я изведат.След това се обърнал към по-малката сестра, Хиония, на която дал същите съвети. Но тя спокойно отговорила, че сестра й не е безумна, и вече доказва несправедливостта на твоето искане.
Тогава Диоклетиан извикал най-малката сестра, Ирина, и казал същото и на нея – че двете й сестри са заблудени, и приканил и нея да се отрече от своя бог и да се поклони не идолите. За негова изненада, Ирина също отказала.
Диоклетиан заповядал да затворят сестрите в тъмница. Там отново ги посетила Анастасия, утешила ги със своите беседи, вдъхнала им надежда в Божията помощ и ги уверила в победата им над враговете.
След известно време императорът заминал за Македония по държавна работа и заповядал да закарат там всички християни, които се намирали по това време в затвора на град Аквилея. Заедно с другите християни в Македония били закарани и Агапия, Хиония и Ирина. Анастасия също ги последвала. Управителят на областта, на когото императорът предал сестрите, не успял да ги убеди да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на езическите богове.
Тогава те били заведени на съд пред един от главните съдии, Сисиний. Той най-напред се обърнал със съвет към най-малката сестра, Ирина, като мислел, че нея най-лесно ще убеди. Тя обаче твърдо му казала, че е християнка и служи на истинския Бог. Сисиний заповядал да я отведат в тъмницата, а след това извикал и другите две сестри и им казал, че единственият начин да се спасят, е да се поклонят на идолите и се отрекат от вярата си. И трите сестри обаче останали непоколебими
Като се убедил, че не може да разколебае врярата им, Сисиний осъдил Агапия и Хиония на смърт чрез изгаряне. Като чули присъдата, девойките благодарили на своя бог, че ги е удостои да станат негови изповедници. Светите мъченици били хвърлени в огнена пещ, и с молитва на устаприели смъртта си. Света Анастасия взела телата им, които останали неповредени от огъня, и тайно ги погребала.
На другия ден съдията повикал Ирина и я заплашил с позор и мъчения. Но девойката смело отговорила, че нищо няма да я посрами пред нейния небесен Жених. А за страданията си ще получи награда на небето.
Извели девойката вън от града и там един от войниците я пронизал със стрела.
Анастасия погребала и нейното тяло близо до телата на сестрите й. С такъв мъченически подвиг завършили живота си светите девици и Църквата ги причислила към сонма на своите светии.
Източник: pravoslavieto.com
