Друга легенда пък казва, че мишките се пръкнали на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян. По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала "Какво правиш?", "Мажа очите и устата на мишките", отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
На Мишкин ден жените не бивало да шият, за да не ядат мишките посевите с острите си зъби. В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница.
Преподобният Димитрий Басарбовски се родил в русенското село Басарбово. В своята "Славянобългарска история" Паисий Хилендарски посочва 1685 г. навярно като година на смъртта му
Според св. Паисий, той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овце. Засадил си малко лозе до една река, където си направил малка колиба и прекарал целия си живот сам, поради което станал угоден на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на хората неговите мощи. Последните били пренесени в родното му село Басарбово. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
Веднъж Преподобни Димитрий се явил на една болна девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Болната била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.
Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от частица от мощите му за новопостроения от тях храм, но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатото.
Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монахът Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.
Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена Литургия, той оздравял напълно.
Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на Русе и просел милостиня.
Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани до тогава волове. Оставили животните свободни. Воловете се върнали с колата право в Басарбово и спрели пред църквата.
В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата "Три светители"
