След смъртта на родителите си Сампсон наследил голямо богатство, което употребил за полза на ближните. Пуснал на свобода всички свои роби, раздавал щедри милостини, подслонявал и хранел сиромаси и странници.
Той обичал усамотението, но грижейки се преди всичко за ближните, Сампсон се заселил в Цариград и построил дом, където приемал бедни, болни и странници. Сам лекувал болните и с Божия сила вършел много чудеса. От смирение той скривал тия прояви на особената Божия милост към него. Но неговият свят живот станал известен и патриархът го ръкоположил за свещеник.
Построил в Константинопол дом, в който приемал странници, бедни и болни, които лекувал чудесно. Излекувал и опасно заболелия император Юстиниан, който по негово искане построил голяма болница и страноприемница, които преподобният управлявал до дълбока старост. Чудесните изцеления продължили и след смъртта му през 550 година. На гроба му се стичали неизлечимо болни, които оздравявали чрез молитвите си към Бога и преподобния, помазвайки се с целебно миро, което изтичало от гроба на светеца. Затова лекарите в Константинопол го считат за свой покровител.
