На 16-годишна възраст Бенедикт решил да остави светската суета и да се оттегли в пустинно място недалеч от Рим. Заживял в една пещера в пълно усамотение и прекарал в нея три години в постоянна молитва.
Когато овчари открили пещерата му, бързо разпространили мълвата, че там живее отшелник, на когото Бог дарил голяма духовна мъдрост и сила да лекува болести. Славата на преподобни Бенедикт се разпространила далече и посетители се събирали на тълпи около неговата пещера.
Мнозина се заселвали около него като се ползвали от неговите наставления и от духовното му ръководство. Постепенно се създали манастири, които признавали над себе си началството на Бенедикт, който ги ръководел с голяма мъдрост и с голям духовен опит. Така светецът основал 12 манастира в района на Субиако, недалече от Рим, а по-късно основал и знаменития манастир Монтекасино.
За монасите от Монтекасино св. Бенедикт съставил правила за духовен живот, известни като „Устав на св. Бенедикт“, първият и досега най-важен манастирски устав в латинската традиция, поставил началото на Бенедиктинския орден (Ordo Sancti Benedicti).
Първото житието на св. Бенедикт е написано от св. папа Григорий I Велики – голям негов почитател и първи папа монах.
Свeти Бенедикт умира на 21 март 547 г., Велики четвъртък, в манастира Монтекасино по време на молитва в олтара.
