Адриан изпратил трибуна Ипатий с няколко войници с поръчение да доведе Леонтий под стража. Леонтий се радвал на голяма почит и всеобщо уважение. Неговият произход бил гръцки. Славел се с честност, почтеност и изключително милосърдие. Приближавайки се до Триполи, трибунът изведнъж тежко заболял и бил принуден да спре пътуването. На войниците си казал, че най-вероятната причина за заболяването му е, че не е принесъл жертва на боговете преди да поеме на път. Болестта прогресивно се обостряла и войниците очаквали смъртта на предводителя си, но през нощта пред трибуна се появил ангел Господен и му казал, че ще оздравее, ако той и войниците му три пъти извикат "Боже Леонтиев, помогни ми! ".
Изуменият Ипатий повикал придружителите си, разказал им за случката и те заявили, че няма по-лесно нещо от произнасянето на тези думи. За случилото се с огромен интерес слушал един от присъстващите, на име Теодул. Той пожелал да научи повече за видението и сърцето му се изпълнило с любов към християнския Бог. Когато се разсъмнало, всички войници се събрали и по молба на трибуна всички извикали заръчаните от ангела думи. Болният военачалник оздравял по чудодеен начин.
Събитието изумило всички присъстващи, но никой от тях не се замислил за всемогъществото на християнския Бог, а се отдали на шумна веселба. Само Теодул не взел участие в пиршеството, а седял встрани и се чудел как да научи повече за Леонтиевия Бог. След това отишъл при трибуна, напомнил му за целта на пътуването и го призовал да потегли към Триполи. Ипатий се съгласил, оставил войниците и тръгнали заедно. Когато наближили града, самият Леонтий излязъл да ги посрещне. Той ги поканил в дома си като им обещал, че ще им покаже кой е Леонтий. След като ги нагостил щедро, той им разкрил самоличността си. Те паднали в краката му и го помолили да въведе и тях в лоното на християнската вяра. Леонтий произнесъл молитва и дъжд облял новопокръстените християни.
Междувременно войниците пристигнали в града и с особено неодобрение разбрали, че техните началници приели християнството. В града имало и други недоволни и възникнали вълнения, но войниците решили да не предприемат нищо до пристигането на Адриан. След два дни той дошъл и призовал християните на съд. Поканил ги да извършат жертвоприношение, но те не се подчинили. Заплашил ги с мъчения и жестока смърт, но те не се отказали от християнството. Накрая мъчениците били наказни със смърт чрез посичане с меч.
